Среднощна алея [bg]

6.

Клеър мълча през половината път до Стъклената къща, Сам също не казваше нищо. Най-сетне тя не издържа под напора на въпросите, които се вихреха в главата й.

— Не лъжеше, нали? Има някакво заболяване. Амели се опита да ме убеди, че по неин избор вече не създавате нови вампири, но това не е вярно, нали? Истината е, че не можете. Тя е единствената, която не е болна.

Лицето на Сам, едва-едва осветявано от таблото, се обтегна и застина. Пътуването с неговата кола беше като пътешествие в космоса — през затъмнените стъкла не се виждаха дори звездите, така че двамата сякаш бяха затворени в своя собствена, миниатюрна вселена. От радиото се носеше класическа музика, нещо леко и приятно.

— Няма смисъл да те моля да замълчиш, нали?

— Най-вероятно не — потвърди Клеър със съжаление. — Също така няма да спра да търся отговора.

Сам поклати глава.

— Ти изобщо имаш ли инстинкт за самосъхранение?

— И Шейн често ме пита същото.

Въпреки очевидното си безпокойство, Сам се усмихна.

— Е, добре. Амели също е болна. Все по-трудно й е да създава нови вампири. С Майкъл едва се справи. Бях уплашен до смърт, че този път усилието ще я погуби. Истината е, че всички сме болни. Вече седемдесет години Миърнин се опитва да открие причината за болестта, както и лек за нея, ала вече е твърде късно. Той е прекалено зле, а шансът някой друг да му помогне, е много малък. Не мога да й позволя да те пожертва по този начин, Клеър. Казах ти, че Миърнин имаше петима помощници преди теб. Не искам и ти да се превърнеш в поредната бройка.

О, господи! Вампирите умират! Клеър усети прилив на адреналин, толкова силен, че ръцете й затрепериха. Заля я вълна от… задоволство, последвана миг по-късно от угризения. Ами Сам? И Майкъл?

А Оливър и всички страшни вампири като него? Нямаше ли да е страхотно те всички да измрат?

— Какво ще стане, ако Миърнин не открие лек? — Клеър се мъчеше да не издава обзелите я чувства, макар да бе сигурна, че Сам може да чуе учестеното биене на сърцето й. — Колко още…?

— Клеър, забрави, че изобщо знаеш за това. Сериозно ти говоря. В Морганвил има много тайни, ала тази ще те погуби. Не казвай нищо, разбираш ли? Нито на приятелите си, нито на Амели. Разбираш ли ме?

Настойчивостта му бе дори по-ужасяваща от тази на Миърнин, навярно защото бе така добре овладяна. Тя кимна.

Което не попречи на въпросите да продължат да се гонят из главата й.

Сам спря до бордюра и не си тръгна, докато не я видя да влиза в къщата. Беше се стъмнило, а в подобна прохладна, ясна нощ бе пълно с дебнещи вампири. Е, да, никой не би я наранил (най-вероятно), но Сам не бе в настроение да рискува.