Среднощна алея [bg]

В Морганвил сделките бяха начин на живот, само че тук те бяха като сключването на пакт с човекоядни чудовища. Трябваше доста да внимаваш какво си пожелаваш.

— Свободата си — напълно сериозно отвърна Миърнин. Очите му бяха широко отворени и искрени, в прекалено младото му лице нямаше и следа от притворство. — Ще кажа на Амели, че не ставаш за тази работа, и тя ще те остави да правиш с живота си каквото искаш.

Хубава награда. Прекалено хубава. Клеър преглътна мъчително.

— А ако изгубя?

— Тогава ще те изям — отговори Миърнин.

С абсолютно същото безстрастно изражение.

— Ти… ти не можеш да го сториш! — Тя дръпна ръкава си нагоре и вдигна ръка, така че светлината да падне върху златната гривна около китката й.

— Не ставай смешна. Естествено, че мога да го сторя. Мога да правя всичко, което си поискам, дете. Без мен няма бъдеще. Никой, най-малко пък Амели, има нещо против, ако от време на време си похапвам. Пък ти и бездруго не си достатъчно голяма, за да минеш за цяло ястие. А наградата, която ти обещах, наистина си струва.

Клеър направи крачка назад. Голяма крачка. Тази налудничава усмивка… Тя хвърли поглед към вратата, отвеждаща в другата стая, където беше Сам. Нищо чудно, че Амели му бе наредила да я изчака.

От гърдите на Миърнин се откъсна дълбока, театрална въздишка.

— Смъртните не са това, което бяха. Преди хиляда години щеше да продадеш безсмъртната си душа за къшей корав хляб, а сега не мога да те накарам да рискуваш дори ако в замяна можеш да получиш свободата си. Честна дума, хората са станали толкова… скучни. Е, какво става — отказваш ли се от облога? Наистина ли?

Клеър кимна и по лицето на Миърнин се изписа огромно разочарование.

— Добре тогава. За утре искам да напишеш есе върху историята на алхимията. Не очаквам да е научно издържано, но държа да имаш поне някаква представа за онова, което ще ти преподавам.

— Ще уча алхимия?

Лицето на Миърнин придоби изненадано изражение и той се огледа наоколо.

— Нима не виждаш какво правя тук?

— Но алхимията е… това са пълни глупости. Искам да кажа, това е магия, не наука.

— За съжаление постиженията на алхимията отдавна са потънали в забвение, а магия е прекрасно определение за онова, което не разбираме. Що се отнася до науката… — тук Миърнин издаде груб звук; очите му отново бяха придобили трескавия си блясък. — Науката е просто метод, не религия, ала и тя може да бъде също толкова тесногръда. А тук умът трябва да е напълно непредубеден, Клеър. Винаги. Поставяй под въпрос абсолютно всичко и никога не приемай за истина нещо, докато не го докажеш сама. Разбра ли?