Среднощна алея [bg]
- Автор: Кейн Рэйчел
- Серия: Вампирите от Морганвил #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Среднощна алея [bg]». Краткое содержание книги:
Динамична поредица, в която зад всеки тъмен ъгъл изскача изненада. Парк Ривюс
— Аз ще бъда в другата стая — каза Сам и Миърнин махна нетърпеливо с ръка, поглеждайки го едва–едва.
— Да, да, добре, върви. Така. Да започнем с египетския символ асем. Асем. Знаеш ли кой елемент е това?
— Електрум — отвърна Клеър и внимателно нарисува символа, който наподобяваше купа, от която стърчеше жезъл. — Добре ли е?
— Отлично! Съвсем правилно. А сега — нещо по-трудно. Чесбет.
Сапфир. Да, това наистина беше трудно. Клеър прехапа устни, докато се опитваше да си спомни правилната последователност, след това нарисува символа. Окръжност над линия, пресечена с две черти, до нея един крак, и до него нещо, което приличаше на кола без колела над две отделни окръжности.
— Не, не, не — Миърнин разпалено изтри „колата“. — Прекалено съвременно. Виж.
И той нарисува символа наново, въпреки че според Клеър той пак изглеждаше като кола. Тя го прерисува два пъти, докато накрая Миърнин остана доволен.
Символите не бяха никак малко и той я попита за почти всички, като все повече се въодушевяваше. Ръката на Клеър започна да я боли от цялото това писане по дъската, особено след като обърка символа за олово и Миърнин я накара да го начертае сто пъти.
— Защо не го правим на компютър? — подхвърли Клеър, докато го рисуваше за осемдесет и девети път. — С графичен таблет.
— Глупости. Радвай се, че не те карам да ги рисуваш с писец върху восъчна дъска — изсумтя Миърнин. — Деца! Разглезени деца, които винаги искат да си играят с най-новата играчка.
— С компютър е много по-бързо!
— Аз мога да правя изчисления с ей това дървено сметало по-бързо, отколкото ти на компютъра — изсмя се Миърнин.
Вече започваше да я ядосва.
— Докажи го!
— Какво?
— Докажи го — Клеър се отказа от нападателния тон, ала Миърнин не изглеждаше сърдит, а някак особено заинтригуван.
Погледа я безмълвно в продължение на няколко секунди, след което по лицето му се разля най-широката и странна усмивка, която Клеър беше виждала у който и да било вампир.
— Добре тогава. Съревнование. Компютър срещу сметало.
Клеър не бе сигурна, че идеята е добра, въпреки че тя я беше предложила.
— Ъ-ъ-ъ… какво ще спечеля, ако победя?
И още по-важно — какво ще стане, ако изгубя?
В Морганвил сделките бяха начин на живот, само че тук те бяха като сключването на пакт с човекоядни чудовища. Трябваше доста да внимаваш какво си пожелаваш.
— Свободата си — напълно сериозно отвърна Миърнин. Очите му бяха широко отворени и искрени, в прекалено младото му лице нямаше и следа от притворство. — Ще кажа на Амели, че не ставаш за тази работа, и тя ще те остави да правиш с живота си каквото искаш.
Хубава награда. Прекалено хубава. Клеър преглътна мъчително.
— А ако изгубя?
— Тогава ще те изям — отговори Миърнин.
С абсолютно същото безстрастно изражение.
— Ти… ти не можеш да го сториш! — Тя дръпна ръкава си нагоре и вдигна ръка, така че светлината да падне върху златната гривна около китката й.
— Не ставай смешна. Естествено, че мога да го сторя. Мога да правя всичко, което си поискам, дете. Без мен няма бъдеще. Никой, най-малко пък Амели, има нещо против, ако от време на време си похапвам. Пък ти и бездруго не си достатъчно голяма, за да минеш за цяло ястие. А наградата, която ти обещах, наистина си струва.
Клеър направи крачка назад. Голяма крачка. Тази налудничава усмивка… Тя хвърли поглед към вратата, отвеждаща в другата стая, където беше Сам. Нищо чудно, че Амели му бе наредила да я изчака.
От гърдите на Миърнин се откъсна дълбока, театрална въздишка.
— Смъртните не са това, което бяха. Преди хиляда години щеше да продадеш безсмъртната си душа за къшей корав хляб, а сега не мога да те накарам да рискуваш дори ако в замяна можеш да получиш свободата си. Честна дума, хората са станали толкова… скучни. Е, какво става — отказваш ли се от облога? Наистина ли?
Клеър кимна и по лицето на Миърнин се изписа огромно разочарование.
— Добре тогава. За утре искам да напишеш есе върху историята на алхимията. Не очаквам да е научно издържано, но държа да имаш поне някаква представа за онова, което ще ти преподавам.
— Ще уча алхимия?
Лицето на Миърнин придоби изненадано изражение и той се огледа наоколо.
— Нима не виждаш какво правя тук?
— Но алхимията е… това са пълни глупости. Искам да кажа, това е магия, не наука.
— За съжаление постиженията на алхимията отдавна са потънали в забвение, а магия е прекрасно определение за онова, което не разбираме. Що се отнася до науката… — тук Миърнин издаде груб звук; очите му отново бяха придобили трескавия си блясък. — Науката е просто метод, не религия, ала и тя може да бъде също толкова тесногръда. А тук умът трябва да е напълно непредубеден, Клеър. Винаги. Поставяй под въпрос абсолютно всичко и никога не приемай за истина нещо, докато не го докажеш сама. Разбра ли?