Среднощна алея [bg]

— По-късно! — сопна се Шейн и се качи по стълбите, без да се обръща.

— Най-добре да ида да поговоря с него — каза Клеър, ала Майкъл я задържа.

— Не. Първо ще поговориш с мен.

И той я поведе към кухнята.

— Поредната страхотна семейна вечеря — подхвърли Ева след тях. — Сякаш ми пука. Обаче ви предупреждавам, че последният хотдог е за мен.

Въпреки че бе затворил вратата на кухнята, Майкъл очевидно нямаше намерение да рискува. Той издърпа Клеър до килера, отвори вратата и запали лампата.

— Влизай!

Клеър се подчини и той я последва, затваряйки вратата след себе си. Килерът беше тесничък за двама души и миришеше на стари подправки и оцет, тъй като преди няколко седмици Шейн беше изпуснал една бутилка на пода.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — изсъска Майкъл свирепо.

— Онова, което е нужно — отвърна Клеър.

Цялата трепереше, но нямаше намерение да се остави Майкъл да я сплаши. Беше уморена, а и напоследък като че ли всички се опитваха да я сплашат. Може и да беше дребна, но не беше слаба.

— Това беше единственият начин. Амели…

— Защо не поговори с мен? Защо не поговори с нас?

— Както ти ни призна, докато беше призрак ли? И не си спомням да имахме събрание, когато реши да станеш вампир! — не му остана длъжна Клеър. — Точно така. Ти не си единственият, който може да взема решения, Майкъл. Изборът си беше мой. Аз го направих и аз ще живея с него. И именно благодарение на него вие ще бъдете в безопасност.

— Кой го казва? Амели? Откога имаш доверие на вампирите?

— Имам доверие на теб — отвърна тя, без да сваля поглед от големите му сини очи.

Майкъл потисна една усмивка.

— Глупачка.

— Идиот! — отвърна тя и го побутна шеговито.

Той й позволи да го направи и дори се олюля престорено, макар Клеър да се съмняваше, че някой може да накара един вампир да изгуби равновесие, освен ако и той самият не е вампир.

— Майкъл, тя не ми остави друг избор. Бащата на Шейн… той си тръгна, но остави след себе си голяма бъркотия. На Шейн никога вече нямаше да му имат доверие, а ти знаеш какво може да се случи, ако…

— … ако му нямат доверие — мрачно довърши Майкъл. — Да, знам. Виж, недей да се тревожиш за Шейн. Аз ще го защитавам. Нали ти казах, че…

— Може и да не си в състояние да го защитиш. Не искам да те засегна, но ти си вампир само от няколко седмици. Имам книги от библиотеката, които са у мен по-отдавна. Не можеш да гарантираш…

Майкъл се пресегна и сложи хладния си пръст върху устните й. Сините му очи се присвиха и в тях се появи напрегнат, съсредоточен поглед.