Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Не заспивай [bg]
Не заспивай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не заспивай [bg]

Электронная книга - «Не заспивай [bg]». Краткое содержание книги:

Убийство чрез кошмар. Нима е възможно?Четирима мъже се самоубиват в различни краища на страната. На пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Освен че са се оплаквали от един и същи повтарящ се кошмар, в които има кинжал с инкрустирана в дръжката вълча глава. По-късно всеки от тях си прерязва вените именно с такъв кинжал. Медиите раздухват как преди самоубийството си всеки от мъртвите е ходил на хипнотичен сеанс при един и същи специалист — скромния хипнотизатор Ричард Хамънд.Публично обвиненият в четири убийства, извършени чрез кошмар, доктор Хамънд живее в отдалечена планинска хижа близо до уединения пансион „Вълчето езеро“, които е известен с редица нещастни случаи, настъпили при странни обстоятелства.Дейвид Гърни е силно привлечен към мистериозния случай, макар да не го признава пред съпругата си. За негова изненада тя не само няма нищо против намесата му, но дори настоява да се присъедини към него заради сенките в собственото си минало… Сенки, които са готови да погълнат и двама им.Джон Вердън работи на няколко отговорни позиции в рекламни агенции в Манхатън, преди да хване перото. Също като героя си напуска големия град и се заселва в провинциалната част на Ню Йорк, кьдето живее и до днес със съпругата си.След разтърсващия успех на феноменалния му дебют „Намислѝ си число“ нестандартният трилър майстор поднася на читателите си „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“ и „Питър Пан трябва да умре“.Написването на дългоочаквания роман „Не заспивай“ отнема повече време, но за сметка на това всички фенове на Вердън ще бъдат доволни да се впуснат в най-заплетеното и смразяващо кръвта приключение на гениалния детектив Дейв Гърни.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 145
Перейти на страницу:

Попита Мадлин дали иска кафе. Или нещо за хапване?

— Искам само да сляза от колата, да си опъна краката и да глътна чист въздух.

Гърни пресече улицата сам, влезе в закусвалнята и установи, че етикетът не отговаря на съдържанието.

„Вкусните хапки“ бяха в хладилен шкаф, осветен от слаба крушка, и напомняха за мизерните му закуски от детските му години в Бронкс: евтин салам, варена шунка и американски кашкавал с гаден оранжев цвят, наред с табли варени картофи С майонеза и салата с макарони. „Кафенето“ се състоеше от две Постлани с мушама маси, всяка с четири сгъваеми столчета наоколо.

На едната маса седяха две сбръчкани бабички, наведени мълчаливо една срещу друга, сякаш са водили разговор и някой е натиснал копчето за пауза.

Имаше малка еспресо машина, която не даваше признаци на живот. Някъде от подземието се чуваше постоянно тракане на Тръби и свистене. Една флуоресцентна лампа на тавана бръмчеше.

Едната бабичка погледна Гърни:

— Знаете ли какво искате?

— Имате ли обикновено кафе?

— Кафе имаме. Не знам колко е обикновено. Искате ли нещо в него?

— Не, предпочитам да е чисто.

— Един момент.

Тя бавно се изправи, отиде зад хладилния шкаф и се скри от поглед.

След няколко минути се показа пак и постави върху плота изпускаща пара пластмасова чашка.

— Долар за кафето, осем цента за губернатора, който не струва и толкова. Глупакът прокара закон за защита на вълците в парка. Вълци! Представяте ли си каква глупост? Паркът е за семейства, деца. Глупак с глупак! Искате ли капаче за чашата?

Гърни каза, че не иска, остави долар и петдесет на плота, благодари и си излезе.

Забеляза Мадлин на около две пресечки по главната улица, идваше към него. Той отпи две глътки от кафето, за да не се разплиска, и тръгна срещу нея. Докато отиваха към колата си, от една двуетажна офис сграда на десетина метра от тях излезе млада двойка. Жената държеше бебе, увито в одеяло. Мъжът обиколи от лявата страна на кола, спряна пред сградата, но изведнъж спря. Погледна над тавана на колата към жената. Тръгна пак към нея с несигурни крачки.

Гърни се приближи достатъчно, за да види лицето на жената — устните ѝ бяха стиснати в гримаса на ужасно отчаяние, по бузите ѝ течаха сълзи. Мъжът спря пред нея, погледна я с изражение на пълна безпомощност, после я прегърна заедно с детето.

Гърни и Мадлин забелязаха табелата над вратата на сградата и в този момент и двамата бяха осенени от ужасяващо прозрение. Пишеше имената на трима лекари, специалисти по педиатрия.

— О, боже… — Думите излязоха от устата на Мадлин като тих стон.

Гърни първи бе готов да се обяви за инвалид по отношение на съчувствието към другите хора; чуждото нещастие не го трогваше. Но понякога, като сега, съвсем ненадейно го заливаше такова всеобхващащо чувство на състрадание, че очите му се напълваха със сълзи и буквално болка пронизваше сърцето му.

Той хвана Мадлин за ръката и двамата мълчаливо извървяха последните няколко метра до колата си.

12.

На малко повече от километър след селото един крайпътен знак ги информира, че влизат в парка „Адирондак“. На Гърни „парк“ му изглеждаше твърде скромно определение за огромните простори, покрити с гори, езера, тресавища и девствена природа, надвишаващи по площ целия щат Вермонт.

Пейзажът около тях се смени от поредицата бедни земеделски селища в нещо далеч по-диво. Вместо буренясали ливади и разпокъсани горички по върховете на хълмовете, тук властваше тъмен боров лес.

Пътят се катереше стръмно нагоре и не след дълго високите борове отстъпиха място на осакатени ели, принудени сякаш насила да се кланят в знак на подчинение от свирепите зимни ветрове. Дори откритите участъци всяваха отчаяние и страх.

Гърни забеляза, че Мадлин наблюдава зорко всичко наоколо.

— Къде сме? — попита тя.

— В какъв смисъл?

— До какво сме близо?

— Не сме близо до нищо. Предполагам, че сме на стотина километра от Хай Пийкс. Може би на около сто и петдесет от „Вълчето езеро“.

Въздухът бе изпълнен със замръзнала мъгла, толкова фина, че се носеше странично, вместо да пада на земята. През този филтър от микроскопични ледени кристалчета прегърбените дървета и мрачните гранитни стени изглеждаха обвити в сгъстяващ се сумрак.

След още два часа, през които срещнаха само няколко други автомобила, пътуващи все в противоположната посока, джипиесът им обяви, че са достигнали целта. Никъде наоколо обаче не се виждаше хотел. Имаше само черен път, отклоняващ се от главното шосе под прав ъгъл и маркиран със скромен бронзов знак на железен стълб:

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)