Не заспивай [bg]

Гърни погледна дисплея и видя, че се обажда Хардуик.

— Да, Джак?

— Добрутро, детектив Гърни — заговори провлачено Хардуик. — Викам да звънна да видя как я карате в този прекрасен ден, който Господ ни е дарил.

— Има ли причина да говориш с този южняшки акцент?

— Току-що приказвах по телефона с нашия приятел лейтенанта от Палм Бийч и тоя начин на говорене — сякаш дъвчеш локум — е заразителен.

— Боби Бекър?

Хардуик заговори нормално:

— Същият. Реших да проверя какво знаят там за Кристъфър Уензъл, откъде е дошъл, как си е купил апартамента.

— И?

— Не знаят много. Единствено това, че преди да се регистрира във Флорида, е имал друга шофьорска книжка на адрес във Форд Лий, Ню Джърси.

— А това означава, че в недалечното минало и трите жертви са живели в един и същи район.

— Точно така.

— Ако съдим по това, което Джейн ни каза за Пейтън, не изглежда човек, който би предпочел да живее в планината, ако има жилище в големия град… освен ако не се крие от някого.

— Повдигнах тази тема, след като си тръгнахме от вас онзи ден. Джейн мисли, че в провинцията по-лесно може да купува хора, отколкото в града.

— Има ли представа кого е купил и защо?

— Не знае имена. Но Пейтън има навика да прави бели. И ако иска да си купи необходимото влияние, за да сведе неприятните последствия до минимум, по-лесно да живее скромно и уединено, отколкото в голям град. Джейн подозира, че разпространява порочните си удоволствия в района, за да може да си осигури сравнително безопасен терен, на който да им се отдава.

— Пейтън отрепката.

— Може да се каже.

— Отрепка, която може би е на път да наследи цяло състояние.

— Да.

— От брат си, наскоро загинал при подозрителни обстоятелства.

— Точно.

— Но доколкото знаем, Пейтън не е на мушката на Фентън.

— Даже изобщо не е в полезрението му.

Гласът на Хардуик се изгуби в неразбираеми срички, докато съвсем изчезна.

Гърни погледна дисплея и установи, че е изгубил покритие.

Мадлин го гледаше.

— Сигналът ли се изгуби?

— Да.

Той отново насочи цялото си внимание напред. Фин скреж покриваше земята и замаскираше очертанията на пътя.

— Колко още има?

— Нямам представа.

Гърни я погледна. Ръцете ѝ бяха свити в юмруци, палците — подвити под другите пръсти.

Той забеляза дере на два-три метра отляво, където по негова преценка би трябвало да е краят на пътя. Точно тогава, в най-неподходящия момент, наклонът изведнъж се увеличи. Гумите изпуснаха.

Гърни премина на първа и се опита да овладее колата, но тя занесе странично към дерето. Той отпусна газта и леко натисна спирачка. След смразяващо дъха странично приплъзване колата спря. Гърни превключи на задна и се върна на пътя, встрани от дерето. Когато стигна под мястото с големия наклон, съвсем леко натисна спирачките. Колата бавно спря.