Не заспивай [bg]

11.

По някое време след полунощ настъпи рязка промяна на времето. Излезе силен вятър, който издуха облаците, и луната озари кленовата горичка пред прозореца на спалнята.

Гърни се събуди от воя на вятъра, отиде до тоалетната, изпи чаша вода и постоя известно време на прозореца. Лунната светлина, която озаряваше увехналата от студа трева на пасището, приличаше на слана.

Той пак си легна, затвори очи и се опита да прочисти ума си, като се надяваше, че пак ще заспи блажено. В съзнанието му обаче се заредиха една след друга смущаващи картини, моменти от деня, озадачаващи въпроси и полуоформени хипотези — игла, забутана някъде в купа сено.

Мислите му бяха прекъснати от някакъв звук — пронизителен, надделяващ над воя на вятъра. После рязко спря. Гърни зачака. Звукът отново се чу, сега по-ясно. Пискливият лай на койоти. Той си ги представи като малки вълци, обкръжили плячката си на осветения от луната скалист хребет над горното пасище.

На заранта Гърни се събуди изтощен. Стана с мъка и се пъхна под душа. Горещата вода постигна обичайния си магически ефект — прочисти ума му и го съживи.

В спалнята намери двата сака, кои го Мадлин му бе показала предишната сутрин. Този на жена му — пълен и закопчан с ципа; неговият отворен и чакащ вещите му.

Гърни не обичаше да стяга багаж за пътуване — може би защото не харесваше самите пътувания, особено онези, в които се очакваше да се забавлява. Успя все пак да събере и опакова нещата, които биха могли да му потрябват. Занесе двата сака до задната врата на кухнята, където Мадлин бе стоварила скиорските им екипи, снегоходките и ските. Когато ги видя, той се почувства още по-неловко, защото осъзна, че единствената част от екскурзията им, която го интересува, е краткото посещение във „Вълчето езеро“.