Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 165
Перейти на страницу:

Друга от тези традиции беше Есенният бал, на който момичетата канеха момчетата. Марджи Уошбърн покани мен и аз, естествено, приех, защото исках да продължим да бъдем приятели, макар да не я харесвах, сещате се, по онзи начин. Помолих татко да ни закара и той го направи с радост. Реджина Майкълс покани Били Боган, тъй че отидохме четиримата. Най-хубавото беше, че Реджина ми прошепна в читалнята, че е поканила Били само защото ми е приятел.

Прекарвах си страхотно до първия антракт, когато излязох от физкултурния салон, за да разтоваря част от пунша, който бях погълнал. Стигнах до вратата на мъжката тоалетна, когато някой ме сграбчи за колана с една ръка и за врата с другата и ме избута по коридора до страничния вход към учителския паркинг. Ако не бях протегнал ръка, за да натисна дръжката, Кени щеше да ми размаже лицето във вратата.

Помня добре всеки миг от случилото се след това. Нямам представа защо лошите спомени от детството и ранното юношество са толкова ясни, просто е така. А този спомен е много лош.

Нощният въздух беше шокиращо студен след горещината в салона (да не говорим за влагата, създадена от многобройните потящи се детски тела). Лунната светлина блестеше върху метала на двете паркирани коли, принадлежащи на дежурните учители господин Тейлър и госпожица Харгенсън (новите учители бяха задължени да надзирават баловете, защото това беше — точно така — традиция в прогимназията на Гейтс Фолс). В далечината, на магистрала 96, прозвуча оглушителното бръмчене на кола с повредено гърне. Дланите ми бяха пронизани от пареща болка, когато Кени Янко ме повали на асфалта.

— Ставай — каза той. — Имаш задача за вършене. Станах. Погледнах дланите си и видях, че кървят.

Върху капака на една от паркираните коли имаше торба.

Той я взе и ми я подаде.

— Лъсни ми обувките. Тогава ще сме квит.

— Майната ти — казах аз и го фраснах в окото.

Нали казах, че помня абсолютно всичко? Помня всеки удар, който ми нанесе: бяха общо пет. Помня как последният ме запрати в бетонната стена на сградата и как наредих на краката си да не се подкосяват, но те не ме послушаха. Свлякох се бавно и се озовах по задник на чакъла. Помня как

„Блак Айд Пийс“ пееха, слабо, но доловимо, „Бум Бум Пау“. Помня как Кени се надвеси задъхан над мен и ме заплаши:

— Ако кажеш на някого, си мъртъв.

Но от всичко най-ясно помня — и ценя — върховното и дивашко удовлетворение, което изпитах, когато юмрукът ми го удари в лицето. Това беше единственият удар, който успях да нанеса, но беше страхотен.

Бум бум пау.

След като Кени си тръгна, извадих телефона от джоба си. Щом установих, че не е счупен, се обадих на Били. Само това ми хрумна да направя. Той вдигна на третото позвъняване и закрещя, за да надвика скандиранията на Фло Райда. Казах му да дойде навън и да доведе госпожица Харгенсън. Не исках да намесвам учителката, но макар и със здраво размътен мозък, осъзнавах, че това ще се наложи рано или късно, затова ми се стори по-добре да го направя веднага. Реших, че господин Хариган би постъпил така.

— Защо? Какво става, човече?

— Един тип ме наби — отговорих. — По-добре да не се връщам вътре. Не изглеждам много добре.

Били пристигна след три минути, не само с госпожица Харгенсън, но и с Реджина и Марджи. Приятелите ми зяпнаха изумено разбитата ми уста и разкървавения ми нос. Дрехите ми също бяха опръскани с кръв, а ризата ми (чисто нова) беше скъсана.

— Ела с мен — каза госпожица Харгенсън. Не изглеждаше смутена от кръвта, от синината на бузата ми или от все поотичащите ми устни. — Вие също.

— Не искам да се връщам вътре — казах аз, като имах предвид физкултурния салон. — Не искам да ме зяпат.

— Напълно те разбирам — отвърна учителката. — Елате, насам.

Заведе ни до врата с надпис СЛУЖЕБЕН ВХОД, отключи я, пусна ни да минем и ни заведе в учителската стая. Помещението не можеше да се нарече луксозно обзаведено, виждал бях по-хубави мебели по дворните разпродажби в Харлоу, но все пак имаше столове и аз седнах на един. Госпожица Харгенсън извади аптечка и изпрати Реджина в тоалетната да донесе студена кърпа, за да я наложат върху носа ми, който по думите ѝ не изглеждал счупен.

Реджина се върна с впечатлено изражение:

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)