Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 165
Перейти на страницу:

Страховете ми, че ще се изгубя в огромното ново училище, се оказаха напразни, защото то изобщо не беше огромно. Всичките ми часове, освен седмия час по английски, бяха на втория етаж, а всички учители ми се сториха приятни. Притеснявах се за часовете по математика, но се оказа, че тук с материала са стигнали до същото място като в старото ми училище. Положението изглеждаше обнадеждаващо до малкото междучасие между шестия и седмия час.

Тръгнах по коридора към стълбището, покрай тряскащи се врати на шкафчета, бърборещи хлапета и мириса на макарони с кайма от столовата. Тъкмо бях стигнал до стълбите, когато ме сграбчи ръка.

— Ей, новият, къде си се разбързал?

Обърнах се и видях метър и осемдесет висок трол с надупчено от акне лице. Черната му коса падаше до раменете на мазни кичури. Малки черни очички ме гледаха изпод масивно изпъкнало чело. Изпълнени бяха с лъжливо веселие. Носеше тесни дънки и очукани кубинки. Държеше хартиена торба.

— Вземи я.

Недоумяващ, аз я взех. Покрай мен забързано минаваха ученици и слизаха надолу по стълбите, като някои поглеждаха крадешком момчето с дългата черна коса.

— Погледни вътре.

Погледнах. Вътре имаше парцал, четка и кутия боя за обувки „Киви“. Понечих да му върна торбата.

— Трябва да вървя в час.

— А, не, новият. Първо ще ми лъснеш обувките.

Най-сетне схванах какво става. Това беше един от ритуалите за прием в новото училище и макар директорът изрично да ги беше забранил сутринта, си помислих, че трябва да го изпълня. После обаче се сетих за учениците, които минаваха покрай нас на стълбите. Те щяха да видят дребното селянче от Харлоу на колене с парцал, четка и кутия боя. Историята щеше да се разчуе бързо. Въпреки това вероятно щях да се подчиня, защото момчето беше много по-едро от мен и погледът в очите му хич не ми се нравеше. „Иска ми се да те спукам от бой — гласеше той. — Само ми дай повод“.

Тогава си помислих какво би казал господин Хариган, ако ме видеше как съм паднал на колене и хрисимо лъскам обувките на този простак.

— Не — отказах твърдо.

— Голяма грешка ще направиш. По-добре не ми се опъвай.

— Момчета? Какво става? Проблем ли има?

Беше госпожица Харгенсън, учителката ми по география. Тя беше млада и красива, вероятно завършила колеж съвсем наскоро, но създаваше впечатление на жена, която не търпи глупости.

Голямото момче поклати глава: не, няма проблеми.

— Всичко е наред — отговорих аз и върнах хартиената торба на собственика ѝ.

— Как се казваш? — попита госпожица Харгенсън. Не гледаше мен.

— Кени Янко.

— Какво има в торбата, Кени?

— Нищо.

— Не са пособия за ритуал, нали?

— Не — отвърна той. — Трябва да влизам в час.

Аз също. Потокът от слизащи надолу ученици беше намалял и звънецът скоро щеше да удари.

— Знам, Кени, но изчакай един момент. — Тя насочи вниманието си към мен. — Ти беше Крейг, нали?

— Да, госпожице.

— Какво има в торбата, Крейг? Просто ми е интересно.

Замислих се дали да ѝ кажа. Не защото ни бяха учили да казваме истината, а тъй като този тип ме беше уплашил и това ме ядоса. Както и (какво пък, ще си призная), защото в ситуацията се беше намесил учител. Тогава се запитах: „Как би постъпил господин Хариган? Би ли го изпортил?“.

— Остатъка от обяда му — отговорих. — Половин сандвич.

Попита ме дали го искам.

Ако учителката беше взела торбата и беше надзърнала вътре, и двамата щяхме да загазим, но тя не го направи… макар да съм готов да се обзаложа, че знаеше. Само ни каза да вървим в час и се отдалечи с чаткане на обувките си с ниски токове, подходящи за училище.

Аз тръгнах да слизам по стълбите, но Кени Янко ме сграбчи отново.

— Трябваше да ги лъснеш, новият. Това ме ядоса още повече.

— Току-що ти спасих кожата. Трябва да ми благодариш. Лицето му пламна, което не отиваше особено на изригващите вулкани по кожата му.

— Трябваше да ги лъснеш. — Той си тръгна, но се обърна, все още стиснал хартиената торба в ръка. — Майната им на благодарностите. И майната ти на теб.

Седмица по-късно Кени Янко се сдърпа с господин Арсено, учителя по дървообработване, и го заплаши с трион. Кени имаше на сметката си цели три отстранявания от училище за първите си две години в прогимназията на Гейтс Фолс — след сблъска си с него на стълбището разбрах, че е легендарна фигура — и това беше последната капка. Изключиха го и си мислех, че проблемите ми с него са приключили.

Като повечето училища в малки градчета, прогимназията в Гейтс Фолс много държеше на традициите. Официалните петъци бяха само една от многото. Друга традиция беше Разнасянето на ботуша (което означаваше да стоим пред супермаркета и да събираме дарения за пожарната), Преминаването на милята (да тичаме двайсет обиколки в салона по физкултура) и да пеем химна на училището на месечните ученически събрания.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)