Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
— Кой е там? — прошепна капитанът, без да повишава глас, за да не привлече вниманието на онези, които спяха в хотела.
— Да тръгваме, Ариосто — заповяда Кариас.
Военният отново обходи мястото с фенера си, после двамата отстъпиха до стълбата, която водеше към улицата, все така с оръжията в ръце. Минаха една или две минути, преди децата да усетят, че вече могат да помръднат, без да привлекат вниманието им. В това време змията обгръщаше прасеца на Алекс, главата й беше на височината на коляното му и от тялото на момчето течеше обилна пот. Надя свали фланелката си, уви я около дясната си ръка и много внимателно хвана змията близо до главата. Алекс усети веднага, че влечугото стегна примката си, размахвайки яростно опашка, но момичето го стискаше здраво и после го отдели внимателно от крака на новия си приятел, като задържа змията да виси от дланта й. Раздвижи ръката си като вентилатор, набирайки скорост, и после запрати змията над перилата на терасата към тъмнината. След това най-спокойно облече блузата си.
— Отровна ли беше? — попита треперещото момче, щом гласът му се възвърна.
— Да, мисля, че беше суруку, но не много голяма. Имаше малка уста и не би могла да си отвори достатъчно челюстта, можеше да ти ухапе пръста, но не крака — отвърна Надя. След това се зае да му преведе разговора на Кариас и Ариосто.
— Какъв е планът на тези злодеи? Какво можем да направим? — попита Надя.
— Не знам. Единственото, което ми хрумва, е да разкажа всичко на баба ми, но не зная дали ще ми повярва; твърди, че съм параноик, че виждам врагове и опасности отвсякъде — отвърна момчето.
— Засега можем само да се надяваме и да бдим, Алекс… — предложи тя.
Децата се върнаха в хамаците си. Алекс заспа веднага, изтощен, и се събуди на разсъмване от оглушителния крясък на маймуните. Гладът му беше толкова неутолим, че би изял с охота две от бащините си палачинки, но нямаше нищо, което да пъхне в устата си, и трябваше да почака два часа, докато другарите му по пътуване се приготвят за закуска. Предложиха му черно кафе, хладка бира и студените остатъци от тапира от предишната нощ. Отказа всичко отвратен. Никога не беше виждал тапир, но си представяше, че ще е нещо като голям плъх; няколко дни по-късно щеше да остане изненадан, като разбра, че става дума за повече от стокилограмово животно, подобно на свиня, чието месо беше много ценено. Протегна ръка към един банан, ала той се оказа горчив, и го остави с изтръпнал език, после научи, че този сорт банани били за готвене. Надя, която беше излязла рано, за да се изкъпе в реката с другите момичета, се върна със свежо цвете, закичено на едното ухо и същото зелено перо на другото, като носеше Бороба, прегърнала врата й, и половин ананас в ръката. Алекс беше чел, че единственият безопасен плод в тропическите ширини е този, който сам си обелиш, но реши, че рискът да пипне тифус е за предпочитане пред недояждането. Погълна ананаса, който тя му подаде, с благодарност.
Сесар Сантос, водачът, се появи малко след това, също така добре изкъпан като дъщеря си, канейки останалата част от потните членове на експедицията да се гмурнат в реката. Всички го последваха, без професор Льоблан, който изпрати Каракауе да търси няколко бидона додау, за да се изкъпе на терасата, защото идеята да плува в компанията на опашата манта не го привличаше. Някои бяха с размерите на голям килим и силните им опашки не само режеха като триони, но и инжектираха отрова. Алекс сметна, че след изпитанието със змията от предишната нощ няма причина да отстъпва пред риска да се натъкне на някаква риба, колкото и да е лоша славата й. Скочи във водата с главата напред.
— Ако те нападне опашата манта, това означава, че тези води не са за теб — беше единственият коментар на баба му, която отиде с жените да се къпе на друго място.
— Опашатите манти са боязливи и живеят на дъното на реката. Общо взето, усетят ли движение във водата, бягат, но във всеки случай е благоразумно да ходиш влачейки крака, за да не ги настъпиш — инструктира го Сесар Сантос.
Къпането се оказа прелестно и той се почувства свеж и чист.