История на Българското възраждане
- Автор: Стоянов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Българското възраждане». Краткое содержание книги:
Изданието може да бъде полезно и на докторанти, специалисти по история и всички, които проявяват интерес към събитията и процесите от българската история през XVIII и XIX век.
Датирането в изложението е по стар стил — практиката, която по това време се използва в Европейския изток. За да се получи датиране по нов стил, за XIX век се прибавят 12, а за XX век — 13 дни.
Най-бързият начин за разпространение на вносните стоки предлагат панаирите, които следват един след друг през цялата година: Сяр (февруари), Прилеп (май), Сливен (юни), Пловдив (юли), Неврокоп (август), Узунджово (септември), Енидже (ноември), Петрич (ноември) и т.н.
Разширяването на външната търговия се обуславя от нарастването на вътрешния стокообмен. През XVIII в. започва да се осъществява по-разгърната размяна на стоки между града и селото, между отделните производствени райони, между различните градове и селища от двете страни на Балкана. Някои от тези градове стават центрове на постоянна размяна, а годишните панаири се превръщат в средища за обмен с национално значение.
С течение на времето цялото занаятчийско производство започва да работи за нуждите на формиращия се национален пазар. Различните стокопроизводители, едрите и дребните търговци се подготвят продължително време за годишните панаири, където се осъществява голям стокооборот.
През този период важна роля за развитието на вътрешната търговия играят седмичните, сезонните и специализираните пазари. Оформените търговски чаршии допълват общата картина на вътрешния пазар, тъй като те функционират непрекъснато и задоволяват ежедневните нужди на българското население.
През XVIII в. се разширява и кърджийството — търговията на дребно. Собственици на повече волски или конски коли се сдружават и образуват търговски кервани. Те преминават през селищата, вземат поръчките, а след това доставят закупената стока. Кърджийството постепенно разширява своята дейност и обхваща териториите на всичките български земи.
През XIX в. и в търговията, както и в останалите области, настъпва подем. За това особено много допринасят реформите в империята. С издадения през ноември 1839 г. Гюлхански хати-шериф на християнските търговци — чужди и местни, се дават редица привилегии.
Чрез изградената през XVIII и първата половина на XIX в. търговска структура стоките, произведени в различните стопански райони, както и тези, внесени отвън, се разменят и служат за основа на формиращия се национален пазар. Чрез усиления стокообмен производители, търговци и купувачи се свързват все по-здраво помежду си. Установяването на тесни производствени и търговски отношения обединява силите на вплетените в тях българи, укрепва тяхното чувство за икономическа самостоятелност. Успоредно с формирането на единен национален пазар върви и процесът на формиране на българската нация, укрепва националното самочувствие.
Социална структура на българското общество през XVIII и първата половина на XIX век
Положителните промени, които настъпват в икономиката на империята и в живота на българите, твърде често са белязани със знака на непоследователността. При господството на източноазиатските отношения в Турция постъпателното развитие във всички области на живота е мъчително трудно. Нерядко процесите, бележещи началото на нещо ново, спират или потъват в ориенталската монотонност и традиционалност. Много често самата държава като организация спъва развитието на новото, ръководена от свои съображения и от свои цели. Опряна на съществуващото от векове османско законодателство, тя като че ли съзнателно налага дистанция между себе си и останалия свят.
При тези неимоверно трудни условия започва зараждането на българската буржоазия. Това е един мъчителен и продължителен процес, който в много отношения е неподатлив за проучване поради отсъствие на достатъчно изворови данни и поради спорадичността и непълнотата на тези, които са достигнали до нас. При това и самите най-ранни представители на българската буржоазия едва ли съзнават първоначално своето място и роля в зараждането на новото. От казаното произтича необходимостта за използването на по-условни категории при изясняването на този въпрос.
Българската буржоазия се заражда най-рано сред градските жители, тъй като развитието на занаятчийството, увеличаването на стоковото производство и осъществяването на размяната през XVIII в. довежда до имущественото разслоение на това население, от което започват да се отделят първите й елементи.
В началния стадий на своето развитие българската буржоазия е преди всичко търговска. По-късно, през XIX в., към тази категория се причисляват промишлениците, лихварите, притежателите на поземлени стопанства, организаторите на стоково производство, посредниците, търговските кореспонденти и др.