Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Скоро започнаха неприятностите, защото Рон настояваше за привилегии, каквито персоналът на болницата не можеше да му даде. Той изискваше твърде много време и внимание и се държеше така, все едно наоколо няма други пациенти. След като се увери, че няма да удовлетворят желанията му, Рон напусна болницата, но се върна само след няколко часа с настояването да го приемат отново.
На 8 януари 1980 г. доктор Просър отбеляза в медицинския му картон следното: „Момчето демонстрира твърде странно, нерядко психопатично поведение. Може би никога няма да се установи със сигурност дали страда от маниакална депресия, както твърди колегата от Ейда, дали е шизоиден тип със социопатичен уклон или пък обратното, социопат с шизоиден уклон… Може да се наложи дългосрочно лечение, но според самия него той няма нужда да бъде лекуван от шизофрения.“
Рон беше живял като насън още от детството си и славните дни на бейзболното игрище и така и не беше приел факта, че с кариерата му е свършено. Продължаваше да вярва, че „те“ — силните на деня в бейзбола — ще дойдат да го вземат, да го включат в отбора и да го направят прочут. „Точно в това е неговата шизофрения — отбеляза доктор Просър. — Той просто иска да се върне в играта, за предпочитане като звезда.“
В болницата му предложиха да се подложи на дългосрочно лечение за шизофрения, но Рон не искаше и да чуе. Пълният медицински преглед така и не беше проведен докрай, защото той не оказваше съдействие на лекарите, но доктор Просър все пак отбеляза, че Рон е „здрав, млад, активен мъж с добре развита мускулатура… в по-добра форма, отколкото повечето си връстници“.
Когато беше в състояние да работи, Рон продаваше домакински уреди и принадлежности от „Роули“ от врата на врата, по същите улици, които навремето беше обикалял баща му. Но работата беше досадна, комисионите — ниски, той нямаше търпение да попълва всички необходими документи и по никакъв начин не можеше да приеме факта, че Рон Уилямсън, великата бейзболна звезда, е принуден да продава кухненски принадлежности от врата на врата!
След като отказа да се подложи на лечение или да взема лекарства, Рон стана редовен посетител на баровете в Ейда, където сам се лекуваше с алкохол. Имаше лошо пшянство — ставаше шумен, фукаше се с бейзболната си кариера и досаждаше на жените. Много хора се страхуваха от него и барманите и охранителите го познаваха добре. Ако Рон Уилямсън отидеше да пие някъде, всички разбираха. Един от любимите му клубове беше „Лампата“, където момчетата от охраната винаги го държаха под око.
Не мина много време, и двете обвинения в изнасилване от Тълса станаха известни и в Ейда. Местните полицаи започнаха да го наблюдават по-внимателно, като понякога го следяха из града. Веднъж двамата с Брус Либа обикаляха баровете и спряха да заредят колата си с бензин. Един полицай кара след тях в продължение на няколко пресечки, после ги спря и ги обвини, че не са платили за бензина. И въпреки че това не беше вярно, за малко не ги арестуваха.
Съвсем скоро обаче Рон наистина бе арестуван. През април 1980 г., две години след смъртта на баща му, Рон за пръв път влезе в ареста за шофиране в нетрезво състояние.
През ноември Хуанита убеди сина си, че има нужда да потьрси помощ, за да се справи с алкохолизма си. По нейно настояване Рон отиде в щатската психиатрична клиника в Ейда и се срещна с Дуейн Лоуг, специалист с дълги години опит. Рон с готовност призна за проблемите си; каза, че пие от единайсет години и взема наркотици поне от седем и че е започнал да пие много повече, след като „Янкис“ прекратиха договора си с него. Не спомена нищо за двете обвинения в изнасилване, които бяха повдигнати в Тълса.
Лоуг го записа в клиниката „Бридж Хаус“ в Ардмор, щата Оклахома, на осемдесет километра от Ейда. На следващия ден Рон се яви в „Бридж Хаус“ и се съгласи да бъде лекуван в продължение на двайсет и осем дни при строг режим. Беше много нервен и не спираше да повтаря на лекаря си, че е направил „ужасни неща“. За два дни си създаде репутацията на самотник, който спи прекалено много и пропуска часовете за хранене. След една седмица го хванаха да пуши в стаята — сериозно нарушение на правилата в клиниката — и той обяви, че приключва лечението. Тръгна си с Анет, която беше дошла в Ардмор на свиждане, но на следващия ден се върна и помоли да го приемат отново. Казаха му да си ходи в Ейда и да дойде пак след две седмици. Тъй като се страхуваше от гнева на майка си, Рон не се прибра у дома и в продължение на няколко седмици изчезна, без да каже на никого къде живее.