Безсмъртни в Испания [Beggars in Spain - bg]

Същия ден й си обади Стюарт.

— Слушай — започна той припряно, — звъня ти във връзка с предложението за работа от Морхауз, Кенеди и Андерсън в Ню Йорк.

— Ти пък откъде знаеш за него? А и още не съм си взела изпитите.

— Клюки от мъжката тоалетна. А за изпитите, не съм се съмнявал никога. Няма значение, говори се — не ме питай, не знам — че най-вероятно ще ти откажат мястото. Двама от най-важните — Морхауз и Браун, са го решили. „Излишна публичност за една респектабилна фирма и прочие“. Знаеш какви ги дрънкат в подобни случаи. Карлайл и Кенеди са изцяло на твоя страна. Както и да е, исках да знаеш, че ситуацията засега е патова, но малко неща могат да натежат в твоя полза. Поне имаш представа на кого можеш да разчиташ.

— Благодаря ти — въздъхна Лейша. — Всъщност, Стю, защо си толкова загрижен дали ще получа мястото, или не? Какво значение има това за теб?

Настъпи гробна тишина. След известна пауза Стюарт произнесе съвсем тихо:

— Лейша, ние не сме негодници и справедливостта все още не е празна дума за нас.

Нещо просветна в нея, като зарево от наближаващ изгрев.

— Искам да знаеш още нещо. Чухме за проблемите ви с Убежището и тук всички сме на ваша страна.

— Аз нямам нищо общо с Убежището, Стю.

— Така ли? Е, говорех в множествено число.

— Благодаря ти. Ти как се справяш?

— Чудесно. Вече съм татко.

— Наистина? Момче или момиче?

— Момиче. Красива малка кучка на име Джъстин, която ме кара да пощурявам. Кога ще наминеш да те запозная с жена ми?

— Много бих искала — въздъхна Лейша.

Останалата част от нощта прекара над учебниците. Но не беше потисната. Това, което я изпълваше постепенно, бе радост. Всичко ще бъде наред — договорът между нея и обществото — обществото на Кензо Ягаи и на Роджър Камдън. Ще има несъгласни, ще има омраза. Изведнъж си спомни за Тони и неговите просяци в Испания, разгневени на силните, задето не са като тях. Да. И това ще се промени. Вярваше, че ще стане.