Безсмъртни в Испания [Beggars in Spain - bg]

— Прилича ми на детски почерк — каза тя.

— Ами ако е преднамерено? Човек не е склонен да проявява подозрение към децата и всичко свързано с тях.

— Преднамерено? Ричард, да не си станал параноик?

Само преди седмица Сюзън бе публикувала в „Ню Инглънд Джърнъл ъф Медисин“ своята статия. В чисто научен, много предпазлив стил. Час след това всички телевизионни и мрежови програми бяха изригнали като фонтан — спекулации, гняв, страх и заплахи. Както всички неспящи, Лейша и Ричард бяха следили внимателно развоя на събитията. Сред реакциите преобладаващи бяха спекулациите: „неспящите могат да живеят векове, а това ще доведе до…“, „ако неспящите се кръстосват помежду си, семействата им ще се разраснат неудържимо…“; в по-гневен тон: „играта със законите на природата доведе до появата на същества, които само външно наподобяват хора и които ще просъществуват прекалено дълго, множейки вида си и трупайки власт и сила, каквато досега светът не е познавал…“; и накрая страх: „Броени дни остават, докато суперрасата на неспящите ни завладее…“

— Те всички се страхуват по един или друг начин — заключи накрая Керълайн Рицоло и групата постепенно изгуби интерес към събитието.

Лейша беше в последната си сесия. Всеки ден чуваше различни коментари по улиците, зад гърба си в коридорите, в учебните зали, постоянно й напомняха, че е различна, и то тук в тази институция, където би трябвало да се уважава само любовта към познанието.

Малкото градче Салт Спрингс в Тексас бе издало забрана неспящи да продават алкохол в рамките на града, основавайки се на „Декларацията за независимостта“, според която „всички хора са създадени равни“, което не можело да се каже за неспящите. Вярно, че в радиус от сто километра нямаше нито един неспящ, а и никой не бе подавал молба за подобно разрешително, но това не попречи новината да бъде подхваната от Юнайтед прес и Дейтанет нюз и да стигне след 24 часа до всяка точка на планетата. Последваха и други подобни закони. В Полюкс, Пенсилвания, на неспящите не им бе разрешено да наемат жилища, тъй като продължителното им бодърстване щяло да доведе до износване собствеността на наемодателите. В Кранстън Истейтс, Калифорния, им бе забранено да подхващат 24-часов бизнес от всякакъв характер на основа „нелоялна конкуренция“. Ирокезка област, щат Ню Йорк, издаде забрана за включване на неспящи в съдебни журита.