Безсмъртни в Испания [Beggars in Spain - bg]

8

Изправен като телеграфен стълб точно пред входа на фабриката за скутери „НИЕ СПИМ“ Джордан Уатроуз гледаше към прашния път. От двете му страни се простираше електрифицирана ограда. Нямаше Я-енергетично поле, нито свръхмодерни чудеса на техниката, но и това вършеше работа. Поне досега, докато атаките срещу фабриката бяха дребни и неорганизирани, предимно словесни. По-късно ще им потрябва и Я-поле. Така каза Хоуки.

Отвъд реката, където започваше Арканзас, блестяха на утринното слънце конусите на Я-кондензаторите на завода „Самсунг-Крайслер“.

Джордан втренчи очи в пътя. От косата му се стичаше пот и изчезваше надолу под лепкавата яка на ризата. Портиерката — едра, къдрокоса жена с избелели джинси — подаде глава от прозорчето на къщичката и му викна:

— Напече ли те вече слънцето, Джордан?

— Позна, Мейлийн.

Тя се засмя.

— На вас, калифорнийските чеда, хич не ви понася континенталният климат.

— Сигурно защото не сме така жилави, както тукашните речни плъхове.

— Така е, момче, никой не е по-жилав от нас. Вземи за пример господин Хоуки.

Като че ли не го правеше от самото начало, преди четири месеца, когато Хоуки го нае за първи помощник. Той и обърна демонстративно гръб и продължи да съзерцава пътя.

— Чакаш ли някого?

Джордан замръзна и я погледна стреснато.

— Хоуки не ти ли се обади?

— За какво да ми се обажда? Нищо не ми е казвал.

— Исусе Христе! — възкликна Джордан. В този момент телефонът в къщичката иззвъня и жената прибра глава вътре. Джордан продължи да я наблюдава през стъклото, докато получаваше инструкции. Лицето й се изопна и придоби официален вид. Лед на мястото на доскорошната пара. Още едно умение, забравено или изчезнало в Калифорния.

Изглежда Хоуки й беше съобщил кого точно очакват.

— Да, сър — рече тя и Джордан трепна. Никой във фабриката не се обръщаше към Хоуки със „сър“, освен ако не му беше сърдит. А никой не му се сърдеше. Просто не му обръщаха внимание. Никога.

Мейлийн излезе навън.

— Това твоя работа ли е, Джордан?

— Да.

— Защо? — тя сякаш изплю думата и Джордан видя, че наистина едва сдържа гнева си.

— Теб какво те интересува?

— Интересува ме всичко, което става във фабриката. Смело мога да заявя от името на всичките й осемстотин работници — такива, като тая хубостница не ни трябват тук.

— Може да е притрябвала на Хоуки.

— И за какво?

— Защо не попиташ него?

— Ти си ми подръка. Защо, по дяволите?

В далечния край на пътя се появи облак прах, който се приближаваше бързо. Старомодна кола с колела. Дали някой й е казал да не идва със самсунг — крайслер? Или сама се е досетила.