Безсмъртни в Испания [Beggars in Spain - bg]
- Автор: Кресс Нэнси
- Серия: Безсмъртни #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Безсмъртни в Испания [Beggars in Spain - bg]». Краткое содержание книги:
Дори да ги унищожат…
Алиса бе оставила сина си Джордан в Калифорния при втория си мъж, с когото живееше от две години. Бяха се запознали с Бек Уотроуз, строителен посредник, по време на една ваканция на Артфишал айлъндс. Той бе осиновил Джордан.
— Беше ми много трудно преди да го срещна — обясняваше Алиса. — Знаеш ли, докато бях бременна непрекъснато сънувах, че детето ми ще е неспящо. А на сутринта се събуждах, повръщах и си мислех, че ще бъде глупаво нищожество, като мен. Тогава живеех с Ед в Апалачите. Нали дойде да ни видиш? Биеше ме, но не ми пукаше. Щеше ми се само татко да ме зърне отнякъде. Ед поне ме докосваше.
Лейша преглътна болезнено.
— Напуснах го, защото се боях за Джордан. Заминах за Калифорния, където цяла година само лежах и плюсках. Станах почти деветдесет килограма. — Лейша прецени, че сега бе най-много петдесет. — Тогава отидох да видя мама.
— Не си ми казала, а си знаела, че е жива.
— Половината от времето е в един санаториум за алкохолици. Нямаше да се срещне с теб, дори и ти да го искаше. Затова пък като ме зърна се хвърли към мен и взе да хленчи, че аз съм й била единствената „истинска“ дъщеря, след което повърна върху роклята ми. Беше отвратително. Грозно. Започна да крещи как татко разбил живота й, моя и твоя. Знаеш ли какво направих тогава?
— Какво? — попита с разтреперан глас Лейша.
— Отлетях обратно, изгорих всичките си дрехи, намерих си работа, започнах да уча в колеж, отслабнах с четирийсет килограма и записах Джордан на игрова терапия.
Сестрите замълчаха. Зад прозореца езерото тънеше в мрак.
— Кажи ми… — поде Лейша преди да осъзнае, че вече е изгубила нишката на мисълта си. — Разкажи ми за Джордан. Той е на пет, нали? Какво представлява?
Алиса завъртя глава и я погледна невъзмутимо.
— Той е щастливо, обикновено малко момче. Съвсем обикновено.
Камдън умря след седмица. След погребението Лейша направи опит да се срещне с майка си в Центъра за лечение на алкохолици в Брукфилд.
Сюзън Мелинг, облечена в черно, я откара до летището. Разпитваше я съвсем преднамерено, дори загрижено, за научните й изследвания и за работата в „Лоу ревю“. Лейша отговаряше едносрично, но Сюзън настояваше и й задаваше непрекъснато нови въпроси: Кога са й изпитите? Къде се е явявала на интервю за работа? Постепенно Лейша започна да излиза от вцепенението, обхванало я при вида на спускащия се в гроба ковчег. Сюзън очевидно искаше да й помогне.
— На съвестта му тежат не една и две жертви — произнесе неочаквано Лейша.
— Не и аз — отвърна Сюзън. — Само за кратко, когато зарязах работата и се захванах с неговата. Но Роджър не обича пожертвованията. И мисля, че беше прав. Не биваше да изоставям научната работа. Доста време ми беше нужно да наваксам изгубеното.
„Така постъпва той с хората“ — припомни си Лейша. Сюзън? Или Алиса? Не можеше да си спомни кой го бе казал. Умората си казваше своето. Тя се облегна на седалката и затвори очи.
Когато стигнаха летището, Сюзън отби към паркинга, спря и се обърна към нея.
— Трябва да ти кажа нещо, Лейша.
— За завещанието?
— Не — усмихна се Сюзън. — Ти не си притеснена от разпределението, нали? За теб то е логично. Но не е така. Изследователската група на БИОТЕХ е приключила с анализа на мозъка на Берни Кун.
Лейша втренчи поглед в Сюзън. Беше изненадана от чувствата, които преминаваха по лицето й — имаше задоволство, гняв и още нещо, което не можа да определи.
— Другата седмица ще го публикуват в „Ню Инглънд Джърнъл ъф Медисин“. Досега ни забраняваха да даваме каквато и да била информация, но на теб мога да кажа какво открихме. За да бъдеш готова.
— Продължавай — рече Лейша със свито сърце.
— Помниш ли, когато ти и още няколко неспящи деца пихте интерлевкин–1, за да видите какво представлява съня? Тогава май беше на шестнайсет.
— Ти откъде знаеш?
— Наблюдавахме ви далеч по-внимателно, отколкото сте предполагали. Помниш ли главоболието, което получи?
— Да.
— Та искам да поговорим за интерлевкина. Той принадлежи към една група синтетични препарати, които подсилват имунната система. Те стимулират продукцията на антитела, активността на белите кръвни клетки и другите имунозащитни елементи. При обикновените хора се наблюдава отделяне на ИЛ–1 по време на бавната фаза на съня. Това означава, че те — ние — подсилваме имунната си система докато спим. Един от въпросите, който изследователите си задаваха преди двайсет и осем години беше: дали неспящите деца, които са лишени от стимулиращото въздействие на ИЛ–1 ще боледуват по-често?