Безсмъртни в Испания [Beggars in Spain - bg]

Мястото наподобяваше зейнали кафяви рани в подпухналата пролетна почва. Намираше се в Аледжините — невисоки, обрасли с борове, планини в южната част на щата Ню Йорк. Асфалтиран път тръгваше от най-близкия град, Конеуанго, нагоре в планината. Сградите бяха ниски, едноетажни, солидно строени и с разнообразни фасади. Мрачна и навъсена, Дженифър Шарифи посрещна Лейша и Ричард. Не беше се променила особено през шестте години, освен че косата й бе разчорлена и имаше сенки под очите.

— Тони иска да говори с вас, но първо каза да ви разведа наоколо.

— Какво се е случило? — попита Лейша.

— По-късно. Първо разгледайте Убежището. Лейша, Тони страшно държи на мнението ти и настоя да видиш всичко.

Лейша остана впечатлена от организацията, която позволяваше всички да живеят заедно, ползвайки общи блага и едновременно да имат личен живот. Имаше гимнастически салон, малка болница, детски дом, училище и ферма за интензивно отглеждане на култури.

— Не сме напълно отрязани от света. Повечето от храните ще идват отвън. Това е за всеки случай — обясни Дженифър.

Две неща предизвикаха възхищението й — великолепната Я-енергостанция и планирането на човешките ресурси. Във второто Тони бе надминал себе си. Бе успял да привлече неспящи от практически всички специалности, така че едновременно да се справят с вътрешните проблеми и с тези, които ще им поднесе светът.

Убежището бе заградено от защитен периметър, но по такъв начин, че да не пострадат нарушителите — които и да са те. На половин миля навътре от табелите имаше силово поле, захранвано с Я-енергия, предизвикващо лек електрически шок, но само от външната страна. За движещи се метални обекти съществуваше друга система за проследяване и предупреждение. Цялата площ на Убежището не надхвърляше 150 квадратни мили. „Сто и петдесет! — учуди се Лейша. — Та някои области са много по-малки.“

— Естествено нямаме готовност за въздушна атака или за отблъскване на армейски подразделения — продължаваше Дженифър. — Но и не очакваме подобни затруднения.

Лейша бе обезпокоена от плановете за засилване на отбраната.

— Ако не съумеем да се интегрираме със света… Свободната търговия означава свобода на движението.

— Само ако свободата означава свободни умове — отвърна Дженифър. — Лейша, трябва да ти кажа нещо.

— Какво? — вдигна глава Лейша, обезпокоена от промяната в тона й.

— Тони не е тук.

— А къде?

— В един затвор в Конеуанго. Прибраха го тази сутрин — за отвличането на Тими Де Марцо.

Всичко пред погледа й се разлюля.

— ФБР?

— Да.

— Как… как са узнали?

— Някакъв агент най-сетне разкрил случая. Още не са ни информирали подробно. Лейша, Тони има нужда от адвокат. Бил Тейн вече се съгласи, но Тони настоява да си ти.