Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Ти ѝ даде прекалено много – вмята новият му партньор в живота. – Много повече, отколкото трябваше.
– Това бяха само пари, Виктор, само пари.
Ник отпива глътка кафе.
– Господин Джейкъбс, много ще ми помогнете, ако двамата с Виктор направите списък на всички познати на съпругата ви – евентуално с кратки бележки колко време са се познавали и какви са били отношенията им.
– Сега ли? – стъписва се Джейкъбс.
– Не, не сега. Но би било добре, ако ми ги дадете утре. – Ник поглежда двамата. – Знаете ли нещо за филма, върху който работеше Тамара, „Плащаницата“?
– А, това ли? – презрително измърморва Виктор. – С това ли се е занимавала? – Поглежда напрегнато Джейкъбс.
– Да, мисля, че да – нервно отговаря Дилан.
Ник усеща напрежение между двамата.
– Какво за него, Виктор?
По-младият мъж се подвоумява.
– Хайде, кажи му – подканва го Джейкъбс.
– Нямаше как да не си навлече проблеми с това. – Виктор пуска ръката на Дилан и заговаря по-разпалено. – Така де, самото предположение, че Торинската плащаница може да не идва от Исус, би разгневило всички радикални религиозни групи, не мислите ли? Това е светотатство.
– Виктор е израсъл в католическо семейство – търпеливо обяснява Джейкъбс. – Чете твърде много криминални романи и си мисли, че навсякъде обикалят убийци с качулки.
– Ама то си е точно така – настоява младежът.
– Не и в Холивуд, Викторе, не и в Холивуд. – Джейкъбс го потупва по ръката. – Нали така, детектив Каракандес?
– Е, виждал съм доста убийци с качулки, но те се интересуват от наркотици, оръжие и скъпи маратонки и изобщо не са религиозни.
Дилан Джейкъбс се усмихва леко:
– Намерете този мръсник, детективе. Моля ви, обещайте ми, че ще го заловите.
Малко вероятно, мисли си Ник, но не го казва, въпреки че е истина. Само след месец той вече няма да е тук. Професията обаче иска своето и той отговаря както винаги в такива случаи:
– Обещавам ви, господин Джейкъбс. Ще го открия.
27
Капитан Дик Матюс не е от полицаите, които търпят някой да ги размотава. Той е голям мъж, във всеки смисъл на думата. Голям на ръст. Голям началник в полицията. И голям гадняр, когато реши да вгорчи живота на подчинените си. Сега седи зад бюрото си и чака нетърпеливо Фалън и Каракандес с лице, червено като тирантите, които притискат синята риза върху огромното му шкембе.
– Прощавай, шефе.
Мици влиза, следвана от Ник.
– Петнайсет минути закъснение, лейтенант. Имаш ли представа колко неспасяемо може да прегори една хубава манджа за деветстотин секунди? Колко може да се ядоса госпожа Матюс, ако аз съм причината за прегарянето на въпросната хубава манджа?
– Разбрах намека, шефе.
Капитанът забарабанява с дебелите си пръсти върху бюрото, сякаш чака да му сервират празничното ястие за Деня на благодарността.
– Е, какво открихте? Казвайте, с малко късмет може да хвана яденето, преди да започне да загаря.
Мици тръсва на бюрото няколко дебели папки и изважда няколко снимки.
– Тамара Джейкъбс, писателка и сценаристка, около петдесетте, открита мъртва във водата на Манхатън Бийч. Убиецът я измъчвал – извадени ляво око и няколко зъба, следи от въже около китките. Накрая ѝ прерязал гърлото. Както личи, убийството е извършено в жилището ѝ, хубаво местенце в Бевърли Хилс.
– По какво личи?
– Криминалистите откриха капки кръв от жертвата по тавана на дневната ѝ.
Матюс поглежда снимките на трупа. Взема едната с два пръста, сякаш не иска да се изцапа от това, което се вижда на нея.
– Това, което имаме тук, дами и господа, е една голяма каша. – Той плясва снимката върху бюрото. – Защо не е оставил госпожата в дома ѝ, където я е убил? Защо е трябвало да я кара до брега и да я хвърля в океана?
– За да печели време. – Ник показва няколко снимки от охранителната камера на кея. – Убиецът вероятно не е местен и е карал този взет под наем „Лексус Хибрид“.
– От онези джипове с двойно предаване ли?
– Да, скъпо возило, хибриден двигател.
– Хубаво. – Капитанът взема една от снимките на колата. – Какво свързва убиеца с този автомобил?
– Следите от гуми в пясъка съвпадат с грайферите на един лексус, нает на летището. Възможно е извършителят да е пристигнал, за да извърши убийството, и после веднага да си е заминал.
Ник изважда документите, събрани от помощничките му от „Грабежи“.