Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Жажа се изправя, канейки се да си тръгне. Ник вдига телефона.
– Каракандес.
– Ник, Тони Пийч се обажда. Имам нещо ново за гумите на колата.
Ник взема бележника си, като поглежда Жажа, който още виси пред бюрото му.
– Казвай, Тони.
– Гумите са „Максис МА-S2 Мародер“. Специализирани за труден терен и са скъпички – около сто и петдесет долара едната.
– Стават ли за лексус хибрид?
– Да. Стават за стандартните осемнайсетцолови джанти. Ако съдим по ширината и дълбочината на грайфера, изглежда, че са чисто нови. Тия бебчета не са минали повече от четири-пет хиляди километра.
– На какъв времеви период би отговаряло това обикновено?
– Средностатистическият шофьор минава двайсетина хиляди километра годишно, напоследък по-малко заради скъпия бензин. Значи тези са сложени към септември или средата на август. Може да са фабричните на автомобила или да са сменяни наскоро. Ако е кола под наем, работата е друга. Автомобилите от фирмите минават и по две хиляди километра седмично. Още нещо – пътуващите търговци рядко си слагат такива гуми, затова можеш да ги пратиш в края на списъка.
– Гений си, човече. Извиках няколко колеги от „Грабежи“ да ми помогнат за телефоните. Ще им кажа да проверят първо фирмите за коли под наем, да питат за нови хибридни лексуси или такива, които са сменяли гуми през последния месец. Длъжник съм ти.
– Няма да забравя. Купи ли вече пиенето за прощалното парти?
Ник дори не е мислил за това.
– Скоро. Чакай включване.
Пийч се засмива:
– Май за по-сигурно ще се обадя на Мици. Успех, човече.
– На теб също.
Ник поглежда Жажа, който още не си е тръгнал.
– Извинявай, детективе. – Говорителят посочва календара с ребусите. – Ще ми кажеш ли отговора? Иначе цял ден няма да имам спокойствие.
– Добре. Във всички тези думи е скрито име на някоя държава. „Грандоман“ съдържа „Оман“, „перушина“ – „Перу“, „аномалия“ – „Мали“ а „аспирант“...?
Ник поглежда другия мъж, давайки му шанс да запази поне малко достойнство.
Жажа го гледа тъпо.
Ник поклаща глава:
– Това е от твоя край, приятел. Иран. Асп-иран-т. Хайде сега, чупката.
25
„АНТЕРОНЪС ФИЛМС”, КЪЛВЪР СИТИ
Сара Кени взема най-разумното си решение за този ден. Завежда Мици в едно тихо кътче на „Плъндж“, кафене на територията на студиото, и започва да разкрива мистерията около „Плащаницата“.
– Тамара държеше всичко около сценария в тайна. Дори господин Свенсон не знаеше какъв ще бъде краят.
– Как е възможно? – недоумява Мици. – Актьорите поне не трябва ли да знаят? Как ще играят, ако не си знаят ролята?
– Получиха схематичен сценарий – без подробности...
– От който аз все още не съм получила копие.
Сара се преструва, че не е чула язвителната забележка:
– Всички от екипа бяха предупредени, че краят ще бъде променен. Сценарият се пазеше в толкова голяма тайна, че едва последния ден щяха да го раздадат, и то само на определени актьори.
– Защо? За какво е тази тайнственост?
Сара се оглежда неспокойно, преди да отговори:
– Тамара поддържаше контакти с Торино в Италия, с някои учени, и те ѝ бяха съобщили определени факти за плащаницата, които досега не са излизали в публичното пространство.
– И в този филм ги разкрива?
– Маркетинговият отдел на студиото очаква филмът да стане хит благодарение на тези разкрития.
– Какви разкрития? Какви са тези „определени факти“?
– Наистина не знам. Не съм виждала никакви научни документи. Предполагам, че са свързани с автентичността на плащаницата.
– А краят на филма, който е раздаден на актьорите – какво казва той за плащаницата?
– Нищо конкретно. Цялото действие, което се развива в наши дни, разкриването на фактите – тези сцени липсват. Веднъж чух Тамара да казва на господин Свенсон, че за някои от тях ще ѝ трябват научни декори, лаборатория по криминалистика или нещо такова.
– За изследване на ДНК?
– Може би.
– Но в сценария не се споменава нищо за ДНК резултати, така ли?
– Не и във версиите, които аз съм виждала.
Мици се замисля. Най-добрият финал за един сценарист би бил най-шокиращият. Следователно новият сценарий на Джейкъбс вероятно съдържа скандална информация, способна да разтърси основите на Църквата или властта в някоя държава. В това няма нищо лошо, ако е художествена измислица. Но ако се основава на факти? Тогава би било друго. Съвсем друго.
Изведнъж вероятните мотиви за убийството на Тамара Джейкъбс започват да ѝ се изясняват.