Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
На екрана се виждат кадри от съвременна Италия. Голяма улица, пълна с коли и мотопеди, надписи на италиански, магазини, елегантно облечени хора.
– Какво е това? Къде отидоха къщата на Пилат Понтийски и останалите древни неща?
Асистентката не отговаря.
– Това е Торино – обяснява Кей. – Тук се появява един от съвременните герои във филма.
Поглежда Сара, сякаш очаква разрешение да продължи. Тя неуспешно се опитва да поклати глава, без да си проличи.
– Хайде стига – сопва се Мици. – Каква е тая тайнственост?
Сара се изчервява.
– Всички сме подписали декларации за поверителност. Забранено е да разгласяваме каквото и да било свързано с филма, съдържанието му или с хората, които участват в създаването му.
– Аз съм полицай, по дяволите – вбесява се Мици. – Поверителността не се отнася за мен, особено когато разследвам смъртта на жената, която е написала проклетия ви филм!
– Моля да ни влезете в положението – намесва се архивистът. – Могат да ни уволнят.
– А пък аз мога да ви арестувам много преди да бъдете уволнени!
Изпод бюрото се чува изщракване и пиукане.
– Готово – обявява Кей, очевидно облекчен от прекъсването. – Сега ще ви дам диска.
– Декларацията, детектив Фалън – напомня Сара, като подава на Мици листовете и химикалка. – Бихте ли подписали сега?
Мици задрасква с огромен кръст юридическите глупости на всяка от страниците. На последната написва: Получих запис на някакъв филм. Ще се постарая да не го губя и няма да го показвам на лоши хора. Честно. Гневно добавя името си отдолу и бутва листовете в ръцете на Сара:
– Хайде сега да престанем да се баламосваме и да ми разкажете какво точно става тук?
24
ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС
Говорителят на полицията Адам Жажа чака облегнат на бюрото на Ник, докато детективът приключи телефонния разговор, който води в момента. Съзнава, че не е желан. Полицаите обичат да водят разследванията си тайно, а неговата работа е да огласява пред обществото какво става. Разлика от небето до земята.
Жажа е около петдесетте и винаги е искал да бъде полицай. Единственото, което му попречи, бяха ниският ръст и съмнителното чуждестранно име. Ако получаваше по един долар за всеки път, когато се налагаше да обяснява как точно се произнася, щеше да бъде милиардер. Само на добре образованите им прави впечатление, че фамилното му име съвпада с това на прочутия безмилостен лидер на християнската милиция в Ливан. Опитва се да не привлича вниманието върху този факт.
Ник затваря телефона и поглежда укорително седналия срещу него посетител. Жажа си играе с настолен календар с ребуси.
– Какво е това, детективе? Някакво средство за развиване на мисленето?
Ник не е в настроение за празни приказки, но се опитва да се държи любезно:
– По един ребус на ден е като доза витамини за мозъка.
Говорителят прочита един от въпросите:
– Какво е общото между следните думите: грандоман, перушина, аномалия, аспирант? – Зазяпва се към другия край на залата, докато мисли. – Предавам се. Какъв е отговорът?
– Това е за интелигентни хора, Адам. Откажи се. Какво искаш от мен?
– Обадиха ми се от „Варайъти“ и „Холивуд рипортър“. Искат информация за смъртта на Тамара Джейкъбс.
– Откъде знаят, че е мъртва?
– Това са журналисти. Работата им е да знаят подобни неща.
– Ясно ми е, но как са научили? Някой им е съобщил информацията. Въпросът е кой?
– Не съм аз.
Ник се усмихва:
– Не съм казал такова нещо. Кой все пак?
– Някой от моргата, патолозите. Хората от плажа, които са видели изваждането на тялото. Нейни колеги в студиото. Да продължавам ли списъка?
Ник отмества очи от компютъра и решава да не увърта.
– Нямаме подготвено изявление. Мици е в студиото в момента. Кажи на медиите обичайното: чакаме доклада на патолога. Дотогава не можем да коментираме.
– Тези мухи не можеш да ги изпъдиш толкова лесно, детективе. В Ел Ей мъртвите филмови сценаристи се превръщат в знаменитости. – Жажа свива рамене. – Приживе холивудската преса не дава пукната пара за тях, но умрат ли, тогава вече е друго. Стават... светци. – Изрича последната дума с явна ирония. – Акулите ще ни обсадят утре.
Телефонът на Ник иззвънява.
– Тогава ще му мислим утре. Свършихме ли засега?