Тайната на Торинската плащаница

– Сменят ролките – обяснява Сара. – В следващата сцена жените слизат в гробницата и установяват, че е празна. Откриват само погребалната плащаница. – Изведнъж млъква, сякаш си е дала сметка, че е издала прекалено много подробности. Изправя се. – Хайде да вървим да вземем вашите копия.

Мици неохотно се измъква от нежната прегръдка на мекото кресло и тръгва след нея.

– Какво става след това?

– Ще минем отзад, през помещенията зад екрана, и ще ви заведа при главния архивист.

– Знам. Имах предвид във филма.

– Инструктирана съм да говоря само за заснетите кадри и за готовия сценарий, от който ще получите копия.

– Какво са ви инструктирали?

Сара се забързва и отваря шумоизолиращата врата в дъното на залата. Двете влизат в коридор с тоалетна отляво и складово помещение отдясно. Напред има друга масивна врата с табелка: „Джон Кей-старши. Главен архивист“.

– Чакайте – възразява Мици.

Сара се спасява от неудобните въпроси в голямо хладно помещение, пълно с достигащи до тавана етажерки, в които са подредени кутии за филмови ролки. Посочва в дъното, където се вижда работно бюро, а зад него – дребен старец, прегърбен пред три монитора и с големи слушалки, които обхващат почти цялата му гола като църковно кубе глава. Сара прошепва:

– Това е господин Кей. Има смущения в растежа и слухът му е увреден, но иначе е много симпатичен човек.

Мици хваща младата жена за ръката точно когато последната се кани пак да се измъкне.

– Слушай какво, умнице, когато свършим тук, ще ми разкажеш всичко! Дори ако се наложи да те извлека за хилавите крака през паркинга и да те закарам в участъка.

Разтреперана, Сара едва извървява последните няколко крачки до бюрото на архивиста.

– Господин Кей... това е детектив Фалън.

– Лейтенант Фалън – натъртва Мици, като подава ръка на стареца.

Кей се ръкува с нея, но не я удостоява с внимание – изглежда или твърде срамежлив, или по-заинтересуван от това, което гледа на екрана, отколкото от полицайката.

– Остават двайсет минути, докато се прехвърли всичко – обяснява.

– Качваме ви записите на дивиди – казва Сара, сякаш се опитва да умилостиви полицайката. Бръква в голямата си чанта „Гучи“. – Подготвила съм също декларация за поверителност. Ще трябва да я подпишете. – Изважда два екземпляра от документа. – Тъй като филмът все още не е пуснат официално, трябва да гарантирате, че материалите няма да бъдат копирани, разпространявани или изгубени.

Мици взема листата и ги преглежда. Пълни са с официални клишета, вменяващи на нея и на лосанджелиската полиция отговорност за десетки възможни нарушения.

– Ще подпиша, когато копията са готови. – Поглежда мониторите на бюрото. – Това филмът ли е?

Кей кимва:

– Всички заснети сцени. Досега сме монтирали само трийсет минути – около една четвърт от целия филм. Другото са груби монтажи, събрани от монтажистите. Ще сглобят окончателната версия едва след като заснемат целия филм и режисьорът реши дали не трябва да се направят някакви промени.