Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Той не може да направи и крачка, без болезнено да си дадат сметка, че той е единственото им момче. Фамилията на Тюдорите е толкова малобройна: кралицата ни, изправена пред изпитанието на раждането, крал, който е постоянно измъчван от възпалено гърло и не може да си поеме дъх, без да изпитва болка, старата му майка, две момичета, и само едно момче. Малобройни са и са уязвими.
Никой не отбелязва другото — че ние, Плантагенетите от рода Йорк, сме толкова многобройни. Наричат ни демонско котило, и наистина, ние се плодим дяволски лесно. Имаме наследници в изобилие, начело с моя братовчед Едмънд, който постоянно печели последователи и влияние в двора на император Максимилиан, брат му Ричард, и десетки сродници и братовчеди. Кръвта на Плантагенетите е плодовита; нарекли рода на Planta Genista, храстът зановец, който расте навсякъде, и в най-бедната почва, който никога не може да бъде изкоренен, и дори когато бъде изгорен, упорито израства пак още на следващата пролет, жълт като злато, дори корените му да са впити в най-голата, камениста земя.
Казват, че ако обезглавиш един от Плантагенетите, изниква друг, свеж и зелен. Родът ни води началото си чак от Фулк Анжуйски, съпруг на водна богиня. Винаги раждаме по дузина наследници. Но ако Тюдорите изгубят Хари, те нямат с какво да го заместят, освен бебето, което братовчедка ми носи ниско и тежко в утробата си, което изсмуква цвета от лицето ѝ и я кара да повръща всяка сутрин.
Тъй като принц Хари е толкова ценен, тъй като е единственият им скъпоценен наследник, трябва да му се намери съпруга, и те се поддават на изкушението от испанското богатство, испанската мощ, и удобното присъствие на Катерина, покорна и копнееща да бъде от полза, очакваща вестта в лондонския си дворец. Обещават ѝ брак с Хари и така тя постига своето. Разсмивам се на глас, когато съпругът ми се връща от Лондон и ми разказва новините, и той ме поглежда любопитно и ме пита какво е толкова забавно.
— Просто го повтори! — настоявам.
— Принц Хари е бил сгоден за вдовстващата принцеса на Уелс — повтаря той. — Но не виждам какво толкова забавно има.
— Защото тя твърдо реши да постигне именно това, а аз изобщо не мислех, че ще се съгласят — обяснявам.
— Е, изненадан съм, че го сториха. Трябва да вземат разрешение от папата и да договорят споразумение, а после те няма да могат да се оженят с години. Бих си помислил, че нищо освен най-доброто няма да е достатъчно добро за принц Хари. Не братовата му вдовица.
— Защо не, ако бракът така и не е бил консумиран? — дръзвам да попитам.
Той ме поглежда.
— Така казват испанците, говори се из целия двор. Не го оспорих, макар да не съм сляп и да виждах какво става в Лъдлоу. Не зная дали това твърдение е истина и не зная какво да кажа. — Изглежда смутен: — Не знаех какво ще иска да чуе нейна светлост майката на краля. Докато тя не ми съобщи, няма да казвам нищо.
Замъкът Стортън, Стафордшър
Февруари 1503 г.
Братовчедка ми, кралица Елизабет, се молеше да носи още едно момче, молеше се проклятието, което бе изрекла като млада седемнайсетгодишна жена, да не е било нищо повече от думи, хвърлени на студения вятър, молеше се родът на Тюдорите да не изчезне. Но тя легна в родилното ложе и роди момиче, безполезно момиче, и това ѝ струва живота, а бебето също умря.
— Съжалявам — казва ми тихо съпругът ми, от запечатаното с черен восък писмо в ръката му висят черни копринени панделки. — Съжалявам. Знам колко много я обичаше.
Поклащам глава. Той не знае колко много я обичах, и не мога да му го обясня. Когато бях малко момиче и светът ми беше почти рухнал заради победата на Тюдор, тя беше до мен, бледа и изплашена като мен, но твърдо решена ние, Плантагенетите, да оцелеем, твърдо решена да получим дял от плячката на Тюдор, твърдо решена да бъдем начело на двора на Тюдорите, твърдо решена да стане кралица, за да може родът Йорк все така да управлява Англия, дори ако трябва да се омъжи за нашественика.
Когато се бях поболяла от тревога и в пълно неведение как да опазя брат си от новия крал и майка му, Елизабет беше тази, която ме успокои, която ми обеща, че тя и майка ѝ ще ни пазят. Елизабет беше тази, която препречи пътя на кралските телохранители, когато дойдоха да арестуват малкия ми брат, Теди, и пак Елизабет беше тази, която заяви, че не бива да го отвеждат. Именно Елизабет говореше със съпруга си отново и отново, умолявайки го да освободи Теди, Елизабет беше тази, която ме прегръщаше и която плака с мен, когато най-накрая, кралят се застави да извърши онзи ужасен акт и да убие брат ми, Теди, за престъплението, че беше Едуард Плантагенет, за това, че носеше името си, нашето име, името, което споделяхме с Елизабет.