Грей [bg]

— Да, благодаря — отвръща тя между хапките. Очевидно е гладна като вълк. Подавам ѝ малката каничка с вода. Тя ми се усмихва мило, когато забелязва, че чаят е „Туинингс Брекфаст“.

Притаявам дъх, когато виждам изражението ѝ. Започвам да се чувствам неловко.

Това ми дава надежда.

— Косата ти е много мокра — отбелязвам.

— Не успях да намеря сешоара — смущава се тя.

„Ще се разболее“.

— Благодаря за дрехите — добавя тя.

— Няма защо. Този цвят ти отива, Анастейжа.

Тя отново забожда поглед в пръстите си.

— Знаеш ли, трябва да се научиш да приемаш комплименти.

Може би не получава много… но въпросът е защо. Тя е прекрасна по един ненатрапчив начин.

— Трябва да ти дам пари за дрехите.

„Какво?!“

Поглеждам я гневно и тя продължава бързо:

— Та ти вече ми прати книгите, които не мога да приема, разбира се. Но тези дрехи… Искам да ги платя.

„Любима…“

— Анастейжа, повярвай ми, мога да си го позволя.

— Не е там работата. Защо трябва да ми купуваш дрехи?

— Защото мога. — „Аз съм изключително богат, Ана“.

— Това, че можеш, съвсем не означава, че трябва. — Гласът ѝ е тих, но аз неочаквано се питам дали не е проникнала в душата ми и не е видяла най-тъмните ми страсти. — Защо ми изпрати книгите, Крисчън?

„Защото исках да те видя отново и ето, че си пред мен…“

— Добре. Когато онзи моторист едва не те сгази и аз те прегърнах и ти ме гледаше в очите и цялото ти тяло молеше: „Целуни ме, целуни ме, Крисчън!“… — Спирам, спомням си момента, как тялото ѝ беше притиснато до моето. Мамка му! Свивам бързо рамене, за да прогоня спомена. — Е, беше мой дълг да ти обясня и да те предупредя. Анастейжа, аз не съм мъж, от който можеш да очакваш цветя, сърца и романтика. Моите вкусове са съвсем различни. Трябва да се пазиш и да бягаш от мен. Но в теб има нещо… Не мога да остана далеч от теб. Но вероятно вече си се досетила.

— Тогава недей — прошепва тя.

„Какво?“

— Нямаш представа за какво говориш и за какво става дума.

— Просвети ме тогава.

Думите ѝ се плъзнаха чак до члена ми.

Мамка му!

— Значи не си се обрекъл на живот без секс и брак? — любопитства тя.

— Не, Анастейжа, не съм. — „И ако ми позволиш да те вържа, ще ти го докажа още сега“.

Тя се ококорва и бузите ѝ пламват.

„О, Ана!“

Трябва да ѝ покажа. Това е единственият начин, по който ще разбера.

— Какво ще правиш през следващите няколко дни? — питам.

— Днес съм на работа от обяд. Колко е часът? — възкликва тя, обзета от паника.

— Десет и малко. Имаш много време. А утре?

— С Кейт трябва да си опаковаме багажа. Другата седмица се местим в Сиатъл. Ще работя в „Клейтън“ цялата тази седмица.

— Имаш ли вече апартамент в Сиатъл?

— Да.

— Къде?

— Не помня адреса. Някъде в района на Пайк Маркет.

— Не е далеч от мен. — „Браво!“ — И какво мислиш да работиш в Сиатъл?

— Кандидатствах по няколко програми за стажанти. Чакам да ми отговорят отнякъде.

— Кандидатства ли за моята компания, както те посъветвах?