Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
В един от тези просторни обори Рена зърна огромен черен жребец, който току потичваше, а отстрани го наблюдаваха двама нервни работници с камшици. Тя се спря.
— А, ето го старият Лавина — каза Джон. — Бащата на Танцьор. Хванахме го в полята с още половин дузина кобили и малкия Танцьор. Кръстихме го Лавина, защото все едно през това минахме, докат’ го примамим в един от оборите. Гадта не ще и грам работа да върши, но може цяла нощ да прави конюшните на трески, ако му дадеш воля. Зъл като демон, умен като десет. Градските коневъди ще ти обясняват как дивите коне не са умни, ’щото не изпълняват команди, но да не им вярваш. Мустангите си имат своя хитрост. Достатъчно, за да оцелеят там, навън, а това и повечето хора даже го не могат. Лавина обичаше да хвърля всеки, който пробва да го яхне, и после го стъпкваше в тревата. Затворихме го в конюшнята за разплод, когато ни писна да си наместваме костите един на друг.
Взряна в царственото животно, Рена дълбоко се натъжи.
Бил си господар на равнината, а сега търчиш в кръг в клетка и по цял ден се катериш по кобилите. Потисна порива просто да отвори портата и да го пусне.
— Хубаво се ожребиха кобилите това лято — говореше Джон, докато навлизаха в полето. — Голям избор ще ти дам.
— Ти избираш, Рен — каза Арлен. — Която си поискаш.
Рена огледа стадото. На пръв поглед конете на Джон не изглеждаха по-различни от тези на Мак, но когато ги приближи и осъзна по-ясно мащабите, тя окръгли очи. Жребчетата и кобилките изглеждаха малки до майките си, но дори те бяха по-едри от някои от Маковите жребци. Дори едногодишните бяха достатъчно големи, за да ги язди пораснал мъж, а слаби екземпляри просто нямаше. Демоните бяха изкоренили всичко освен най-силните кръвни линии и бяха оставили великани с лъскава козина и изпъкнали мускули.
Сред малките имаше много красавици, но Рена се съсредоточи върху една от порасналите кобили, застанала по-далеч от останалите — петниста, кафяво-черна и една длан по-висока от останалите. Имаше сърдит вид и всички останали коне се държаха на разстояние от нея.
— Ами тази? — попита тя и посочи.
Джон изсумтя.
— Набито око имаш, моме. Повечето не виждат оттатък грозния цвят. Това е Буря. Хванах я миналото лято, точно преди най-тежката вихрушка, която някога съм виждал. По-яка е от повечето мъжки и няма и пет години. Спрях вече да броя колко пъти пробва да избяга. Отиди до нея с въже — а нощем и без въже — и ще ти натвори всякакви мръсотии. Даже ухапа стария Лавина, когато я сложихме в обора му, да видим ще се спогодят ли.
— Няма да ми трябва въже — каза Рена, прескочи оградата и се упъти през полето.
— Казвам ти, тоя кон е опасен — подвикна ѝ Джон. — Нали знаеш какви ги вършиш?
Рена махна с ръка, без дори да го поглежда.
Буря не се отдръпна, когато Рена я приближи. Хубаво. Кобилата сякаш я пренебрегваше, но бе наострила уши и Рена беше сигурна, че животното внимава.
Вдигна празните си ръце.
— Нямам въже. Сигур’ и аз не бих искала да нося, затова няма да те карам.
Буря ѝ позволи да я приближи, но когато Рена понечи да я погали по врата, рязко завъртя глава и щракна с мощните си челюсти. Рена едва успя да отдръпне ръка, преди да я изгуби.
— За какво пък беше това! — сопна се тя и плесна кобилата по носа. Буря подивя, вдигна се на задните си крака и размаха предните, но Рена бе готова. Месеци наред ловуваше демони и усвояваше магията им: беше по-силна и по-бърза, отколкото някога си бе мечтала, а сега, разгорещена, усещаше как крайниците ѝ трептят с част от нощната ѝ сила дори под слънцето.
Рена се заизвива като ечемичен стрък на вятъра, а край нея на броени сантиметри свистяха копитата на кобилата. Подивялото животно се мъчеше отново и отново да я смачка с мощни, неестествено бързи атаки, които биха строшили гръбнака на полски демон.
Ала Рена се движеше плавно като насред танц и не получи нито един удар. Схватката им продължаваше все по-дълго и тя се зачуди коя от двете ще се откаже първа. Макар и да се чувстваше силна, слънцето още грееше, а Буря така и не се уморяваше.
Накрая обаче ритниците на Буря се забавиха и тя напрегна мускули, готова да избяга. Рена се втурна, преди животното да се измъкне, сграбчи в шепи гривата и се хвърли на гърба му.
Яростта на Буря се утрои. Бореше се като стихията, чието име носеше — скачаше с всичките си четири крака, сучеше врат, издаваше гръб, галопираше в кръг, само и само да се отърве от Рена.