Човекът със сините кръгове

— Това ли е единствената й роднина?

— Да, и тя ще я наследи. Но да наследиш сухари със стафиди и няколко банкноти в кутия от захар… Не ми се вярва братовчедката или съпругът й да заколят Мадлен Шатлен за това.

— Но ако някой е искал да използва кръга, откъде е знаел къде ще го начертаят тази нощ?

— Това е въпросът, милички. Но все някак ще му отговорим.

Данглар стана и внимателно отнесе петия, изтърсака Рьоне, в леглото му.

— Например — продължи той — новата приятелка на комисаря, Матилд Форестие, май е виждала човека с кръговете. Адамсберг ми го каза. Ето че пак успявам да произнеса името му. Добре ми се отразяват тези диалози.

— Засега повече прилича на монолог — отбеляза Едуар.

— А пък тази жена, дето познава човека с кръговете, ме тревожи — добави Данглар.

— Онзи ден каза — рече първата от близначките, — че била хубава и трагична, и дрезгава, и главозамайваща като някоя изпаднала в немилост фараонка, обаче не те тревожеше.

— Мисли, преди да говориш, момиченце. Онзи ден още никой не беше убит. Но сега си я спомням как влезе в управлението под някакъв безумен предлог, как се правеше на интересна, за да проникне у Адамсберг, как говореше каквото й дойде наум само и само да съобщи, че познава човека с кръговете. Десетина дни преди убийството, тъкмо навреме.

— Искаш да кажеш, че е била намислила да убие Мадлен и е отишла при Адамсберг, за да се направи на невинна? — каза Лиза. — Като онази жена, която пречука дядо си месец след като бе споделила с теб „предчувствията“ си? Сещаш ли се?