Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
— Не съм журналист.
Данглар се намръщи и прекара пръст по челото си, макар да знаеше, че главоболието няма да му мине, ако го натисне с пръст.
Адамсберг беше дошъл. Данглар не можеше да каже, че се е настанил на бюрото си, нито дори че е седнал. Комисарят просто се беше поставил там, твърде лек за големия фотьойл и твърде наситен за светлия бяло-зелен декор.
— Господин Рейер иска да говори с вас — обяви Данглар.
Адамсберг вдигна очи и остана по-поразен и от вчера от лицето на Шарл. Матилд беше права — хубостта на слепеца бе изумителна. А Адамсберг се възхищаваше от красотата на другите, макар да се бе отказал да я желае за себе си. Не си спомняше впрочем някога да е искал да бъде на мястото на някой друг.
— Останете, Данглар — каза той. — Отдавна не сме се виждали.
Шарл потърси пипнешком фотьойл и седна.
— Матилд Форестие — обяви той — няма да може да ви придружи довечера на метростанцията „Сен Жорж“, както ви е обещала. Това е съобщението, което трябваше да ви предам.
— И как си представя, че ще позная човека с кръговете, след като само тя го е виждала?
— Ще ви кажа как — усмихна се Шарл. — Помоли ме да я заместя, защото според нея човекът оставя след себе си лека миризма на гнила ябълка. Каза, че трябвало само да чакам с вирнат нос, да дишам дълбоко и съм щял да бъда първокласно куче, специализирано по гнилите ябълки.
Шарл сви рамене.
— Разбира се, и дума не може да става. Понякога тя е прекалено нелюбезна.
Адамсберг изглеждаше притеснен. Беше се обърнал настрани, подпрял крака на пластмасовото кошче и положил лист хартия на бедрото си. Имаше вид на човек, който всеки миг ще започне безгрижно да си рисува, но Данглар усещаше, че не беше така. Лицето на Адамсберг бе по-мургаво от обикновено, носът — по-остър, зъбите се стискаха и отпускаха.
— Да, Данглар — каза той тихо. — Нищо не можем да направим, ако госпожа Форестие не води хорото. Според вас не е ли странно?
Шарл понечи да си тръгне.
— Не, господин Рейер, останете — каза Адамсберг със същия тон. — Неприятно ми е да ви кажа, но сутринта имах едно анонимно обаждане. Един глас ме попита: „Чели ли сте статията, която излезе преди два месеца във вестник «Пети район в пет страници»? Като я прочетете, господин комисар, попитайте онези, които знаят, за какво става дума“. И затвориха. Е, ето го вестничето, намерих го. Клюкарско издание, но има доста читатели. Вземете, Данглар, прочетете ни статията, горе на страница втора. Знаете, че чета лошо.
Че част от журналистите се занимават с деянията на един нещастен ненормалник, ограждащ с тебешир стари капачки от бирени шишета, на което е способно всяко срещнато дете, само показва, уви, жалката представа за журналистическия занаят на немалко наши колеги. Но че и учените се намесват в играта, говори зле за френската наука. Вчера изтъкнатият психиатър Веркор-Лори посвети цяла колона на тези незначителни случки. И това не е всичко. Из квартала ни се носи мълвата, че Матилд Форестие, известна в целия свят с работата си с подводната фауна, на свой ред е обърнала поглед към този, който така добре забавлява обществото. Тя, изглежда, е стигнала дотам да се запознае с него и дори го е придружавала в някои от нелепите му нощни обиколки, така че в момента е единствената, разбудила „мистерията на кръговете“. Голяма работа е свършила! Впрочем тя сама е разкрила тайната си на една добре полята вечер във „Вкусния бульон“, когато празнувала излизането на последната си книга. Вярно е, че нашият район винаги се е гордял с тази своя прочута и дългогодишна обитателка, но дали госпожа Форестие няма да направи по-добре да харчи държавните пари за своите скъпи риби, а не за да преследва някакъв най-вероятно злосторен глупак, неуравновесен маниак, когото инфантилното неблагоразумие на дамата рискува да привлече и в нашия квартал, досега пощаден от автора на кръговете? Съществуват риби, допирът до които убива. Госпожа Форестие знае много по този въпрос и ние няма да й даваме урок. Но какво знае за опасните градски риби? Не рискува ли, като насърчава подобни деяния, да размъти водата? И защо се опитва да издърпа тази уловена в мрежите й плячка в сърцето на нашия район, предизвиквайки законното неудоволствие на жителите му?
— Което означава — каза Данглар, като остави вестника на масата, — че лицето, което ви се е обадило, е узнало за убийството вчера или тази сутрин и веднага се е свързало с вас. Очевидно — бързак, който при това май не си пада особено по госпожа Форестие.