Човекът със сините кръгове

Шарл се обади в службата си, за да предупреди, че ще закъснее. Искаше най-напред да отиде до управлението заради кралица Матилд, да й услужи, да й направи удоволствие. Да се опита довечера да се държи мило, да й каже, че разчита на нея, че с удоволствие й е направил услуга. Не искаше да отблъсне Матилд, това бе последното нещо, което желаеше. Искаше засега да се държи за Матилд, да не я изпуска, да се опита да не се обърне, за да я цапардоса. Да продължи да я слуша как говори каквото й дойде наум, да чува дрезгавия й глас и разказите за живота й на въжеиграч на път да си разбие мутрата, не е зле да й подари някакво бижу довечера, за да й достави удоволствие, златна брошка например, не, не златна брошка, а пиле с тарос, тя положително предпочита едно хубаво пиле с тарос, да я слуша да си говори ей така, наизуст, победоносно, да заспи вечерта, опиянен от хладкото шампанско, не бива да му сменят очите, не бива да я цапардосва, трябва да й купи едно вкусно пиле с тарос и да я напои с шампанско.

Вероятно вече бе наближил управлението, но не беше сигурен, разбира се. То не фигурираше сред сградите, чието местоположение бе установил със сигурност. Трябваше да пита. Шарл вървеше бавно и колебливо прекарваше края на бастуна си по тротоара. Щеше да се изгуби на тази улица, несъмнено. Защо Матилд го бе изпратила тук? Започваше да изпитва огромна умора. А появеше ли се огромната умора, след нея идваше и яростта, разпространяваше се на смъртоносни пристъпи от дъното на стомаха до гърлото му, за да изпълни след това целия му мозък.

По същото време и Данглар наближи управлението. Чувстваше се зле, яко го цепеше главата. Видя исполинския слепец, закован недалеч от входа, лепнал на лицето си изражение на високомерно отчаяние.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Данглар. — Да не сте се изгубили?

— А вие? — отвърна Шарл.

Данглар прекара ръка през косата си.

Гаден въпрос. Дали се беше изгубил?

— Аз не — каза той.

— Напротив — настоя Шарл.

— Що не си гледате работата? — сопна се Данглар.

— А вие що? — рече Шарл.

— По дяволите — каза Данглар. — Оправяйте се сам.

— Търся полицейското управление.

— Работя в управлението. Ще ви заведа. За какво ви е управлението?

— За човека с кръговете — отвърна Шарл. — Трябва да се видя с Жан-Батист Адамсберг. Той ви е началник, нали?

— Чиста истина — каза Данглар. — Но кой знае дали е дошъл. Може още да се рее някъде. Идвате да му съобщите нещо или да се посъветвате с него? Защото е добре да знаете, че началникът никога не дава съвети, все едно дали сте му ги поискали, или не впрочем. Тъй че, ако сте журналист, по-добре идете при колегите си, ей там. Цяла банда се е събрала вече.

Междувременно стигнаха до входната врата. Шарл се спъна в едно стъпало и Данглар го подкрепи. Шарл усети как към мъртвите му очи зад очилата се надига бързотечен гняв. Каза бързо: