Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
— Това е маса аквариум — обясни Матилд. — Сама я изобретих една вечер. Малко е кичозна, не е особено изискана… също като мен. Рибите не обичат Клеманс да реди пасианси. Всеки път, когато плесне някоя карта върху стъклото, те се разбягват, ето, виждате ли?
— Не излезе — въздъхна Клеманс и събра картите. — Това означава, че не трябва да отговарям на обявата на запазения седемдесетгодишен господин. Обаче се изкушавам. Има нещо в тази обява.
— На много обяви ли сте отговорили? — попита Шарл.
— На две хиляди триста петдесет и четири. Ама така и не намерих влак за моя пътник. Ще речеш, че съм прокълната. Казвам си: Клеманс, няма да я бъде тая, никога.
— Напротив — каза Матилд, за да я насърчи. — Особено ако Шарл ви помогне да съставите отговорите. Той е мъж и знае какво би се харесало на мъжете.
— Обаче стоката не е особено продаваема — каза Шарл.
— Разчитам на вас да намерите начин — отвърна Клеманс, която като че ли не се сърдеше на нищо.
Матилд отведе Адамсберг в кабинета си.
— Ще седнем на моята космическа маса, ако нямате нищо против. Тук най-добре си почивам.
Адамсберг огледа голямата маса с плот от черно стъкло, обсипано със стотици осветени отвътре точици, които представляваха небесните съзвездия. Красиво беше, малко прекалено красиво.
— Масите ми нямат никакъв успех в търговската мрежа — каза Матилд. — Срещу вас — продължи тя и постави пръста си на масата, — срещу вас е Скорпион, ето тук е Змия, после имате Лира, Херкулес, Северна корона. Харесва ли ви? Аз сядам там и опирам лакти върху Южни риби. А може и всичко това да не е вярно. Може хиляди от звездите, които виждаме да блестят, всъщност да са изчезнали и значи небето е малко нещо демоде. Представяте ли си, Адамсберг, небе демоде? Ама какво от това, след като ние си го виждаме?
— Госпожо Форестие — успя да вметне Адамсберг, — бих искал довечера да ме заведете при човека със сините кръгове. Не сте ли слушали радио днес?
— Не съм — каза Матилд.
— Сутринта са намерили заклана жена в един от кръговете, на две крачки оттук, на улица „Пиер и Мари Кюри“. Обикновена дебела домакиня, никому не дала повод за убийство. Човекът със сините кръгове е преминал на по-висока скорост.
Матилд опря помрачнялото си лице на юмруците си, после рязко стана, извади бутилка скоч и две чаши и ги постави от двете страни на съзвездието Орел.
— Тази вечер не се чувствам много добре — каза Адамсберг. — Смъртта се разхожда в главата ми.
— Личи си. Трябва да пийнете малко — посъветва го Матилд. — Разкажете ми за убитата жена, за другия труп ще говорим после.
— Какъв друг труп? — попита Адамсберг.
— Задължително има още един — каза Матилд. — Ако при всяко убийство правите тази физиономия, отдавна да сте си сменили занаята. Следователно има още едно убийство, което ви разцепва мозъка. Искате да ви заведа при човека с кръговете, за да го арестувате ли?
— Още е рано. Бих искал да го зърна, да го опозная.
— Съжалявам, Адамсберг, но с този човек сме малко нещо съучастници. Между нас има нещо повече от това, което ви казах миналия път. Всъщност съм го виждала поне десет пъти и след третия той ме забеляза. Спазваше известно разстояние, но ме оставяше да го следя, хвърляше ми по някой поглед, като че ли ми се усмихваше, не знам, винаги беше или прекалено далеч, или стоеше с наведена глава. Последния път обаче ми направи знак, преди да си тръгне, сигурна съм. Не ви разказах всичко това онзи ден, защото не исках да ме подредите в категорията на маниаците. Щото на ченгетата никой не може да попречи да подреждат хората в категории. Но сега е различно, понеже полицията ще го търси за убийство. На мен, Адамсберг, този човек ми изглежда безобиден. Достатъчно съм бродила навън по нощите, за да предусетя опасността. Не и с него. Той е дребен, почти миниатюрен за мъж, слабичък, добре поддържан, чертите му са подвижни, непостоянни, объркани, не е красавец. Трябва да е към шейсет и пет годишен. Преди да клекне, за да си изпише изречението, повдига пешовете на шлифера си, за да не го изцапа.