Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

— Само ми помогни д а оправим леглото, Ник. А по сле си свобод ен д а си тръгваш!

Така и направихме. Помогнах й д а опъне чаршафите, а по сле напуснах д ома й и излязох

навън, във влажната пещ. На част от мен й ид ваше д а си уд ари зад ника в тавана от рад о ст.

Друга част обаче се притесняваше, че Саша няма д а ме харесва д ълго, въпреки че фактите

сочеха точно обратното. На всичко отгоре вече умирах от глад , а си знаех, че вечерята пак ще

бъд е символична.

Прибрах се пеша. Чувствах се изпразнен като рибна консерва. Когато стигнах д о нашата

къща, я заварих празна. Първото, което направих, бе д а пъхна ед на пица в микровълновата.

Изяд ох я пред телевизора, заед но с кутийка лед ено студ ена кока-кола. Опитвах се д а не мисля

за по след иците от онова, което току-що бях сторил. А по сле второто нещо, което направих,

бе д а вд игна телефона и д а набера номера на Саша Ясински.

Седем

Род ителите на Саша бяха създ али безкраен списък с правила по отношение на момчетата.

И точно те превърнаха лъжите в необход имо ст. Още от самото начало. От време на време

прекарвахме вечерите у тях, като вечеряхме, а по сле глед ахме телевизия в стаята д о кухнята.

Понякога ход ехме и у д ома, а майка ми най-сетне се почувства поласкана, че съм я запознал с

гад жето си. Но през повечето от времето ход ехме в мола, на кино, на плажа или д иректно в

моята стая след обед (благод арение на алибитата, о сигурявани от Линд зи и Ясмин). Холанд

никога не ни изтропа. Не че там се случваше кой знае какво. Саша бързо д ад е д а се разбере, че

за много неща все още не е готова. Казах й, че нямам нищо против и в известен смисъл си

беше точно така. Изобщо не исках д а я пришпорвам.

Не че нещата стояха толкова про сто. Защото аз наистина я желаех. Непрекъснато си

мислех за нея. Понякога си пред ставях как д вамата правим онези неща, които правехме с

Дани. Друг път се улавях, че набирам мобилния й, само и само д а й изтърся някоя глупо ст.

Като онзи път, когато й звъннах само защото някаква песен ми напомни за „Неизпратено“ —

любимата песен на Саша на Аланис Морисет. Имаше и случаи, когато глед ахме заед но „От

местопрестъплението“, но по телефона и през рекламите си говорехме. При ед ин такъв

случай накрая Саша внезапно каза:

— В събота ще трябва д а глед ам ед ни хлапета. Искаш ли д а д ойд еш и ти?

— Не знам — изрекох с прегракнал глас. — Какво казва списъкът с правила по този

въпро с?

— Същото както винаги — отговори тя. — Обаче семейство Уилкинсън ще се приберат

чак след полунощ. — Боже, д ва часа и половина след вечерния час на Саша! Ид еята ми

хареса, но се изненад ах, че го пред ложи точно тя. Не обичаше д а нарушава правилата,

опред елени от род ителите й. — Наближава краят на лятото — прод ължи тя. — Когато почнем

училище и ти тръгнеш на хокей и д руги под обни, няма д а имаме много време д а се вижд аме.