Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

почти такива. Никога не можеш д а бъд еш сигурен точно какво означават. Например снощи

сънувах, че брат ми има орел и наближава буря и вътрешно усещах, че това има нещо общо с

птицата. Бях ад ски уплашена. Сед ях си в стаята и очаквах бурята д а се разрази, обаче никой в

семейството ми не д аваше и пукната пара за тази работа. Беше ужасно странно! Спомняш ли

си какво сънува снощи?

— Обикновено не си спомням сънищата — отговорих.

Точно в този случай обаче си спомнях, при това твърд е ясно, но информацията не беше

под ход яща за нейните ушички. Вместо това реших д а й разкажа ед ин сън от миналата

сед мица. Пързалях се на най-голямата външна пързалка, която можете д а си пред ставите, но

когато д ойд е време д а се прибирам вкъщи, не можах д а си спомня къд е живея. И колкото

повече се опитвах д а си припомня, толкова повече се паникьо свах.

Саша потъна в мълчание. Претърколи се по корем и промърмори:

— Понякога се питам защо най-лесно се помнят лошите сънища?

— Сигурно защото са повече — пред положих.

— Над явам се д а не е така. Възможно ли е д а ги помним по-д обре, защото са ни

разтревожили?

— Може би. Обаче този разговор започва д а става твърд е фило софски за д ен на плажа!

— Ти не мислиш ли понякога за такива неща? — изглед а ме тя.

— Естествено — свих рамене. — Про сто ряд ко ги споменавам в разговор.

Някъд е по това време Нейтън благоволи д а се върне. Ко сата му капеше, а гърбът му бе

прид обил болезнено розов оттенък.

— Започнал си д а изгаряш! — пред упред и го Саша.

Той се строполи на хавлията си д о Саша и я изпръска със студ ени капки вод а.

— Олеле! — изписка тя и се обърна по гръб. — Колко охлажд ащо!

Нейтън се привед е над нея и разтръска енергично ко сата си като мокро куче. Върху

банския, ръцете й и раменете й се приземиха миниатюрни капчици вод а. Саша се засмя и го

плесна по рамото. Сцената си беше д о ста еротична и мозъкът ми автоматично включи на

бързи обороти. Знаех си, че щях д а ревнувам, ако не знаех истината за Нейтън. По-скоро —

щях д а побеснея.

— Сега е мой ред ! — обявих и скочих на крака.

Насочих се към езерото, нагазих д о кръста, по сле се хвърлих напред и заплувах към сала.

Сигурно точно тук Нейтън бе изгорял — сед ял си е и е изчаквал, за д а ни д ад е възможно ст д а

поговорим. Над игнах се върху д ървения сал, а по сле се гмурнах обратно във вод ата. Чувствах

се като д елфин — можех д а плувам с часове, без д а се изморя. И за известно време правих

точно това — хвърлях се няколко пъти във вод ата, а по сле отново се връщах на сала. Когато

почувствах, че главата ми най-сетне се прояснява, заплувах към брега и се върнах при Нейтън

и Саша.

— Мислехме, че никога няма д а се върнеш! — пошегува се приятелят ми.

— Про сто се сгорещих — отбелязах. Сто процента истина.

Нейтън кимна и каза: