![Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/0/shche-si-ostanem-priyateli-nali-calibre-2-35-0-download.jpg)
Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
със Саша, защото нямаше никакъв личен живот извън образователната система. Или пък, че
Ясмин си вярваше, че като смъкне д есет килограма, ще си реши всичките проблеми, когато
истинският проблем при нея беше характерът й!
— Не мога д а знам как вървят нещата при д ругите — изтъкна Саша. — Виж, Ник, знам, че
вие с Кийлър сте приятели от д о ста време. Не си мисли, че ти забранявам д а бъд еш с него или
нещо под обно! Про сто спод елям с теб, че той не ми харесва. Това е!
— Да д е, на мен обаче ми харесва! — настръхнах аз. За мен нямаше значение д али тя е
права или не. В случая най-важното бе, че тя зло слови по негов ад рес.
На този етап Саша вече стана прекалено сериозна. Заяви, че не трябвало д а повд игам
въпро са, щом не съм искал д а чуя истината. Аз пък я срязах, че тя така и не д ава на Кийлър
възможно ст д а я опровергае. С което разговорът ни се завъртя в порочен кръг и заплаши д а
прод ължи в същия д ух часове наред . Вярно е, че не ми беше приятно зад ето най-д обрият ми
приятел и гад жето ми не се спогажд аха, но не бих могъл д а кажа, че бях изненад ан — в
крайна сметка, аз бях ед инственият общ знаменател межд у тях. Затова по спорихме още малко,
което изобщо не ни накара д а променим съответните си мнения, и накрая проявихме
д о статъчно разум, за д а прекратим темата.
Решението беше ясно — д а избягваме пресичането на пътищата на Саша и повечето от
моите приятели. Което, разбира се, изискваше известна изобретателно ст, когато опреше д о
под режд ането на графика. Точно така се стигна и д о онзи съботен след обед с Кийлър. Взех си
кънките за зала, с Кийлър поиграхме малко, а след това отид охме у Гавин и играхме
вид еоигри, д окато майка му не извика и трима ни в кухнята, за д а ни наго сти с д омашна
лазаня. Гавин открай време се чувстваше леко притеснен зарад и майка си. От нея би излязла
перфектна д омакиня от 1950-те — непрекъснато готвеше, чистеше, под режд аше и се суетеше
около Гавин и баща му и изобщо не се притесняваше, че няма професионална кариера. Бащата
на Гавин също не пад аше по-д олу от нея. Ръсеше странно сти, като например „Извинете“ и
„Изключително любезно от ваша страна“. Сигурно щеше д а получи уд ар, ако вид еше
снимките, които Гавин д ържеше в компютъра си. Иначе не мога д а не призная, че и д вамата
му род ители бяха готини. Най-лошото, което можеше д а се каже за тях, бе, че се
престараваха. Онази вечер бащата на Гавин настоя д а ни закара с Кийлър д о къщите ни, а
накрая ме откара д ори д о семейство Уилкинсън, след като д очу разговора ни с Кийлър.
Благод арих му, като обясних, че гад жето ми се изнервя, когато й се налага д а глед а д еца
толкова късно през нощта.
— Да, тук си е страшничко — съгласи се той.
Беше почти д есет, когато спряхме на алеята пред къщата на Уилкинсън. Изчаках бащата
на Гавин д а д ад е на зад ен и д а се омете, след което почуках тихо на вратата — опасявах се д а
не събуд я хлапетата. Саша вед нага отвори и ми се усмихна.
— Теренът е чист! — изрече зад ъхано и сграбчи ръката ми. — Влизай!
По след вах я д о д невната, къд ето телевизорът вече работеше. Даваха някакво британско
д етективско шоу. Саша грабна д истанционното и изключи звука.
Сед нахме на д ивана, плътно ед ин д о д руг.
— Е, какви прави д нес? — попита Саша, като метна ед иния си крак върху моя и се гушна
в мен.
Разказах й за Гавин и Кийлър и тя изхъмка нещо в отговор. След това беше мой ред д а я
попитам какво е правила. Пощипнах лекичко бед рото й. Ръката ми се плъзна нежно по
блузката й, а тя започна д а погризва ухото ми и д а ме влуд ява. Плъзнах я под мен и телата ни
заеха целия д иван. Пъхнах ръка под блузката й. Нейното правило винаги д а си бъд ем с
д рехите понякога ме вбесяваше, фактът, че ръцете ми са в състояние д а д око сват нещо, което
не вижд ам, ме караше д а се чувствам безсилен и излишно потаен. Но пък, ако трябва д а бъд а
честен, този начин на д око сване ме възбужд аше много повече, отколкото голотата на Дани.
Започнахме с онова, което винаги правехме — зад вижихме се ед ин срещу д руг, д окато аз
не свърших. Саша плъзна ръце по гърба ми под тениската. По сле прехапа устни и прод ължи д а
се д вижи под мен.
— Знаеш, че така не можеш д а свършиш, нали? — прошепнах, като погалих ко сата й.
Никога не бяхме говорили по този въпро с, но на мен не ми беше труд но д а се д о сетя.
Тя извърна глава, като скри наполовина лицето си.