Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Хевънли Скай, застрахователният агент на Йокохама за Хонконг, където се акцентираха всички полици, се обади:
— С прискърбие трябва да ви съобщя, Сър Уилям, че срокът на полицата на Барнаби изтече миналата седмица и тя стана невалидна. За да спечели пари, той отказа да я поднови до първо число на идния месец. — Краят на изречението му също потъна в смях и подигравки.
— Много жалко. Така или иначе с днешния пакбот официално ще обявя пред губернатора на Хонконг нашата колония за зона на бедствие. Това се отнася за всички…
Думите му бяха посрещнати с одобрителни крясъци и възклицания:
— Да живее Уили! — тъй като подобно изявление означаваше, че всички искове ще бъдат разгледани експедитивно…
— … за зона на бедствие за всички основателни искове, които до един трябва да бъдат потвърдени от моя подпис, за да се смятат за валидни…
Последва нов рев, този път гневен, тъй като Сър Уилям бе прочут със своята педантичност, за разлика от някои чиновници на изпълнителната власт в Хонконг. Мнозина автоматично бяха сметнали пожара за златна възможност да раздуят инвентара си. Когато врявата поутихна, дипломатът добави ласкаво:
— Няма да правя изключение за никого и колкото по-скоро исковете се озоват на бюрото ми, толкова по-бързо ще бъдат одобрени и изпратени… — Присъстващите масово се запътиха към изхода и той ревна с неочаквано силен за толкова слаб човек глас: — Не съм свършил, за Бога! Второ: някои лекомислени люде смятат за най-разумно да напуснем базата си тук. Правителството на Нейно величество не предвижда подобно действие. Ни най-малко! — Дочуха се доводи в полза на противното, но Сър Уилям ги пресече хладно: — Трето: желателно е да си помагате един на друг като британски джентълмени и…
— Ми к’во да правим с проклетите янки? — изкрещя някой сред общи подигравки и одобрителни възгласи за и против.
— И на тях също — извика той в отговор. Беше си възвърнал доброто настроение. — Някои от тях наистина са джентълмени, пък и останалите биха могли да станат. — Отново избухна смях. — И тъй, дръжте се като джентълмени и незабавно се заемете с възстановителните работи. Това е много важно. Налага се да затвърдим своето положение тук, тъй като — последно и най-важно: носят се слухове, че пожарът е предизвикан от умишлен палеж.
— Точно тъй, моята мусуме ми каза същото.
— Според един подобен донос подпалвачът е самураят Накама, когото Бакуфу издирват като метежник, въпреки че Тайърър и аз, а надявам се, че и господин Макфей го смятахме за мил, безобиден и за непресъхващ извор на сведения.
— Точно така — обади се Джейми, ободрен от грижите на Морийн. — Не ми се вярва да е подпалвач. Поне аз така смятам.
— Както и да е, знаем със сигурност, че е загинал. Бил е открит при подозрителни обстоятелства. Всички трябва да сме нащрек, в случай че наистина е било умишлен палеж. Лично аз не съм убеден в това. Ако пожарът е бил предумишлено деяние срещу нас, значи ще последват и други. Ако е стихийно бедствие, е… това е Божа работа…
— Амин — прошепнаха мнозина от благодарност, че са останали живи.
— И тъй, пазете се от възможни опасности, но нека се държим както обикновено и да се заемем с работата си. Благодаря ви, приятен ден.
— Ами какво ще правим с Йошивара и със заведението на госпожа Фъдърингил?
Сър Уилям се смая. „Боже мой, навярно остарявам — помисли си той. — Въпросът за Йошивара въобще не ми хрумна, а тъкмо Йошивара прави Япония поносима и дори желана за повечето мъже.“
— Госпожа Фъдърингил навярно ще получи добро обезщетение от застраховките си. А що се отнася до първото… Веднага ще открием фонд за набиране на средства. В срок от една седмица. Като начало давам двайсет гвинеи и… е, тъй като Йошивара е част от нашата бедствена зона, правителството на Нейно величество ще ни възстанови всички обезщетения до последната лира.
Сред одобрителни възгласи и насърчения Сър Уилям размени няколко думи с останалите посланици и за тяхна изненада им съобщи, че срещата с Йоши ще се проведе — те двамата със Сьоратар щели да се отправят към Йоши, но биха ли имали нещо против колегите му да вечерят при него тази вечер, за да се посъвещават насаме.
На главната улица британският посланик избърса потта от челото си и удовлетворен се запъти към вкъщи.
— Я виж! — провикна се някой зад гърба му.
Той се извърна и заедно с хората, излизащи от клуба, се загледа със завист и възхищение.
На мястото на опустошеното село гъмжеше от трудолюбиви мъже, жени и деца, които с мравешко усърдие работеха и разчистваха, за да възстановят унищоженото.