Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Тайърър още не можеше да възприеме мисълта за мнимата смърт на Хирага.
— В Йошивара, да… да, наистина — и тъкмо се канеше да поправи Сър Уилям, дипломатът отново го прекъсна:
— Длъжен съм да ти кажа, Филип, че сме извадили невероятен късмет. Армията и флотът са невредими, от Колонията ни засега е изчезнал един човек, макар все още да претърсваме. Да си видял някого от нашите снощи в Йошивара?
— Не, сър. Никого. — Тайърър още не можеше да си събере мислите. — Абсолютно никого. Виждате ли, аз…
— Да му се не види! Трудно е да открием всички. Не можем да получим точния брой. В Пияния град работата е безнадеждна, но дори и там разправят, че били загинали само пет-шест скитници, ама имената им никой не ги знае — Чарлс ли, Том ли, Джордж ли… С радост ти съобщавам, че младите дами на госпожа Фъдърингил до една са живи и здрави. Като по чудо се спасихме всички. Ако вятърът не беше стихнал… но, слава Богу, имахме късмет… Видя ли, че и Светите цици също са оцелели? Естествено, щетите ще възлязат на стотици или хиляди лири, да благодарим на Бога, че има застраховки, нали? Е, пийни си и върви да си дремнеш. Като поразмислиш малко, ще разбереш, че ни провървя с Накама — той бе започнал да се превръща в същинска дипломатическа катастрофа. Аз тръгвам — ще обсъдя какво да правя заедно с хората от нашата общност. Защо не си полегнеш, докато се върна и…
На вратата се почука.
— Шоя пристигна. Сър Уилям — рече Бертрам.
— Тъкмо навреме, покани го. Филип, преди да си тръгнеш, ще ми превеждаш ли? Заповядай, заповядай, господин шоя.
Шоя се поклони почтително.
— Моят господар те поздравява, шоя — преведе Тайърър, все още замаян. Умът му витаеше съвсем другаде. Умираше от желание да си легне и да премисли всичко отново. — Моля да каже колко загубили в огъня?
— Моля да му благодариш, задето е така любезен да ни попита, но нека не се безпокои за нас. — Въпросът се стори странен на шоя, тъй като на гай-джин това не им влизаше в работата. „Какъв ли капан ми залагат?“ — запита се той.
— Моят господар казва, иска знае колко загубили?
— О, толкова съжалявам, не съм сигурен какъв е окончателният брой, но петима рибари и две семейства са на онзи свят — любезно отвърна шоя, измисляйки си някаква цифра, тъй като водачът на гай-джин бе подчертал „колко загубили“ и следователно очакваше точно число. Всъщност никое от техните семейства и деца не бе загинало; бяха спасили и лодките си благодарение на навременните предупреждения.
— Моят господар казва толкова съжалява. Може ли помогне на село?
— Ах! Ах, да, да, моля, благодари на великия господар. Семействата ще имат нужда от няколко чувала с ориз и малко пари, от каквато и да е храна или… — Шоя не довърши изречението, за да ги остави сами да решат. „Това някакъв нов капан ли е?“
— Моят господар казва, че прати храна за село. Моля кажи, как пожар започнал?
Шоя си помисли, че те напълно са се побъркали, след като очакваха отговор на подобен въпрос. Бе опасно да се забърква в политиката. Дори по-опасно, отколкото да поддържа връзки едновременно с шиши и Бакуфу. Докато оплакваше пред тях огромните загуби от предстоящото отпътуване утре или вдругиден, в душата си се радваше, че не всичко е загубено: счетоводните му книги, разписките и кюлчетата злато и сребро си стояха непокътнати, а уговорката му с Джами гай-джин придобиваше още по-голямо значение. „Уверен съм, че моята стоку-компени няма да пострада.“ В същото време шоя се възхищаваше на дързостта на шиши да прогонят чужденците, като обвинят за това подлите Бакуфу. „Соно-джой — по-добре ще ни е без гай-джин. Нека си седят затворени на малкия Дешима край Нагасаки, както бе в миналото. Ще открия клон в Нагасаки и ще очаквам тяхното завръщане. Ако въобще се завърнат.“
— Толкова съжалявам, но навярно е от газ в някоя кухня — отговори шоя със смирен поклон. — Само в Йошивара готвят през нощта. Ние — не. Моля да ме извиниш, но не зная нищо повече.