Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Ветрилото замря.
— Какво имаш предвид?
— Възнамеряваш да се настаниш в Лондон и следователно да се намираш под закрилата на британските закони — скрита, но очевидна заплаха за нея. Нито веднъж не използваш думата „съпруг“, но и тази заплаха присъства. Избутваш ме направо в средата на сцената като приятел и на двете страни и ме поставяш в идеална позиция за водене на преговори. И колкото и да е непочтена Тес, какъвто и документ да те принуди да подпишеш, ти ще проливаш сълзи и ще въздишаш: „Действам под принуда“, и ще спечелиш. Изумително!
— Значи да помоля Сър Уилям да завери подписа ми?
— Да — потвърди Горнт, омаян от нея — толкова умна, толкова безстрашна и толкова опасна. Навярно прекалено опасна. — Шах и мат за Тес.
— Какво искаш да кажеш?
— Тес може да бъде спокойна в един-единствен случай: ако се омъжиш отново. А ти точно това отказваш да направиш. — Макар ветрилото да замря, очите й го наблюдаваха иззад него. После Анжелик отново почна да си вее, а той й върна писмото, докато си мислеше: „Дяволски умно за теб, но не и за мен.“ — Скай ти е дал блестящ съвет.
— Никой, освен теб не ми е давал съвети. Ти спомена нещо, което ме доведе до това решение.
Сърцето му се сви.
— Нима никой не е виждал писмото ти?
— Не. И никой няма да го види. То ще си остане наша тайна.
Той чу „наша“ и се запита какво означава това. Почувства се обезверен, но успя да го прикрие; стана и разръчка огъня с ръжена, за да спечели време и да помисли. Във въздуха все още се носеше силна миризма на пушек и изгоряло, но Горнт не забелязваше нищо — единствено нея.
„Как ли й е хрумнало, по дяволите? Блестяща партия — всички фигури са на дъската. Тя ще спечели, ще победи Тес, но аз загубих. И все пак ще ми се наложи да преговарям в нейна полза и съм абсолютно сигурен, че ще увелича сумата; но Анжелик не отстъпи нищо и остави играта незавършена. Загубих. Няма да спечеля голямата награда: Нея.“
— Значи отговорът на моя въпрос е „не“?
Само ветрилото се помръдна.
— Защо? — попита Анжелик безстрастно.
— Защото веднага, щом ми отговориш с „да“, губиш играта, губиш цялата си власт над Тес Струан.
— Да, бих го направила. — Анжелик бавно затвори ветрилото и го пусна в скута си. Нито за миг не бе откъсвала очи от него.
За момент Горнт се почувства като хипнотизиран. Внезапно го осени надежда.
— „Бих го направила“ ли каза? Искаш да кажеш, че ти би го направила. Но аз не бих го направил, така ли? Не бих изгубил властта си?
Анжелик се усмихна. Това бе отговор.
„Отново Мона Лиза — помисли си Горнт. — Чудно как се променя лицето й. Колко непочтена всъщност е тя и колко бдителен ще трябва да бъда, за да обуздая тази млада кобилка. Все още не разбирам, но нерешителният никога не печели.“.
Едва се удържа да остане на мястото си.
— Обичам те заради всичко, което си, но най-вече заради блестящия ти ум. А сега ми отговори официално — ще се омъжиш ли за мен?
— Да — отвърна Анжелик.
59.
— Алилуя! — възкликна Горнт, зашеметен, но не помръдна от мястото си.
Ветрилото на Анжелик замръзна във въздуха.
— Алилуя ли? И само толкова? — прошепна тя, а сърцето и заби лудо.
— О, не, но първо ми кажи какви са твоите условия.
— Смяташ ли, че ще поставям условия?
— Започвам да схващам какъв е начинът ти на мислене, поне от време на време.
— Кога се качваш на „Красавицата от Атланта“?
— В последния момент. Имаме толкова… толкова неща да си кажем.
— Да. Едуард, децата ни като католици ли ще растат и ще се венчаем ли в католическа църква?
— Това условие ли е?
— Само въпрос.
Горнт се намръщи, опита се да предвиди и огледа нещата от всички страни — това море гъмжеше от подводни скали и изискваше предпазливост.
— Защо не. Както знаеш, аз не съм католик — бавно изрече той, — но щом така искаш, нямам нищо против…
— Осени го внезапно хрумване, което щеше окончателно да разреши проблемите. — Алилуя!
— Какво?
— Просто ми хрумна нещо. Ще поговорим за него след малко. А сега, Анжелик, стига увъртания — сгълча я Горнт. — Какви са условията ти? Какво се върти във вълшебната ти главица?
Тя се изправи. Повдигна се на пръсти и докосна с устните си неговите. Нейните устни бяха нежни, а дъхът й уханен.
— Благодаря ти за предложението и за всичко, което вече стори за мен.
Горнт я прегърна през кръста. И двамата забелязаха, че телата им сякаш са създадени едно за друго, но никой не го призна.
— Условията ти!
— Ти ми ги кажи, Едуард.
Сега, след като му бе отговорила на най-главния въпрос и му бе дала ключа към загадката, Горнт не бързаше.