Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Моят господар казва, този човек Накама или Хирага, шиши, когото господарят Йоши иска, видели войници и опитали хванат. Той избягал и умрял в огън. Познаваш него?
Шоя съвсем се притесни. Въпреки че за негова радост бяха го уведомили за гибелта на самурая.
— Моля да ме извиниш — изхриптя възрастният японец, — познавам го само като клиент, а не като шиши. Загинал ли? Прекрасно, че убиецът е мъртъв. Прекрасно!
Сър Уилям въздъхна, отегчен както от въпросите, така и от отговорите.
— Благодари му и го отпрати, Филип. Хайде, тръгвай. По обяд да си готов за път — рече посланикът.
— Сър?
— Отиваме в Канагава, на среща с Йоши. Да не си забравил?
Тайърър се сащиса.
— Той едва ли ще ни очаква точно сега — рече Филип с половин уста. Направо му се повдигна при мисълта да превежда на продължителна среща всички нюанси около споразуменията. — Изключено е!
— Тъкмо затова ще отидем — грейна Сър Уилям. — Тъкмо да го поизнервим. Ние сме британци, а не шайка цветнокожи гадняри. Просто сме имали едно незначително затруднение, една дребна мъчнотия. — Посланикът си облече палтото. — Ще се срещнем по обяд и да бъдеш в най-празничната си премяна.
— Но той няма да се появи след тоя пожар.
— Да. Ако не дойде, язък му за престижа, а ние ще му се издигнем в очите.
— Не мога. Сър Уилям, днес не ставам за преводач. Аз… просто съм изтощен и не мога, съжалявам.
— Боя се, че ще ти се наложи. Не губи присъствие на духа и тем подобни. — Посланикът се подсмихна. Отново излъчваше студенина и непреклонност.
— Съжалявам, сър, но не мога. Никакъв ме няма. Нека Андре да се заеме с това, той е по-добър от мен.
— Ще ти се наложи — повтори Сър Уилям без настроение. — Андре Понсен е мъртъв.
Тайърър едва не припадна.
— Невъзможно… Как?
— В Йошивара. Научих малко преди да дойдеш и затова изпитах такова облекчение, като те видях. — Посланикът внезапно си спомни за запечатания плик, който Андре му бе поверил в сейфа на Легацията и който трябваше да бъде разпечатан при евентуалната му смърт. — Анри го разпозна, доколкото въобще е възможно да бъде разпознат подобен труп. По пръстена му с печат… Ами… горкият човек бе станал на въглен в своята garfonniere. Разбрах, че се намирала само на няколко ярда от твоята в същата чайна. Извадил си голям късмет. По пладне да си готов.
Сър Уилям се запъти към клуба. От всички страни се стичаха хора. Като минаваше покрай Струанови, хвърли поглед към зданието, доволен, че е оцеляло, както и това на Брокови. „Добро предзнаменование! — Една от двете компании със сигурност ще е новата Търговска къща. А Брокови са къде-къде по-добре с Горнт за управител вместо Норбърт.“ Забеляза, че Анжелик стои на прозореца си, и й махна. Тя му отвърна. „Горката Анжелик, дали Анри й е казал за Андре?“ Откъм клуба до ушите му долетя глъчка, обичайните крясъци, ругатни и звън на чаши. Сър Уилям въздъхна и насочи мислите си към проблемите на Колонията.
Щом той влезе, настъпи тишина. Клубът бе претъпкан до такава степен, че дори по стълбите навън стояха хора. Наблъсканите потни редици се отдръпнаха и му сториха път. Той се отправи към обичайното си място край бара и поздрави останалите дипломати, Сьоратар, Ерлихер и Сергеев, чието лице бе бинтовано заради изгарянията, а ръката му висеше на превръзка през рамо. Присъстваха всички знатни личности, а също и недотам знатните. Мнозина бяха превързани, други — със счупени крайници, но лицата им горяха. Неколцина бяха вече пияни и дремеха по масите.
— Добро утро. Радвам се да ви съобщя, че имахме изключителен късмет…
Прекъснаха го дюдюкане и викове:
— Топки, разорен съм!
— Какви ги дрънка тоя, за Бога…
— Оставете го да се изкаже…
Сър Уилям изчака и продължи с по-суров глас:
— Наистина сме имали късмет. Засега знаем със сигурност, че е мъртъв единствено Андре Понсен… — Осезаем печален шепот премина, тъй като всички високо ценяха свиренето му… — И никой друг от Колонията. Господин Сьоратар разпозна тялото, а погребението ще се състои утре. За нещастие загубихме двама войници — тяхното погребение също ще се състои утре. В Пияния град липсват още неколцина, но имената им са неизвестни. Войската ни е невредима, всички огнестрелни оръжия, снаряди и муниции също, както и флотът. Наистина сме големи късметлии и предлагам да благодарим на Бога. — В настъпилата мъртва тишина посланикът добави: — Помолих свещеника да отслужи благодарствен молебен довечера. Чувствайте се поканени. Някакви въпроси?
— Какво ще стане с фирмите ни? — запита Лънкчърч. — Изгорях до шушка.
— Нали затова са застраховките срещу пожар, господин Лънкчърч? — прекъсна го гръмогласен смях. — Какво има?