Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
По традиция на никого не се разрешаваше да носи оръжие в площта, заградена от осмоъгълника, или извън границите на своя лагер. Също според обичая групи екстравагантно украсени воини дефилираха около периметъра на лагера и гледаха предизвикателно всички. За тези групи се казваше, че се „перчат с мъжеството си“. Словесните двубои — обикновено подигравателни забележки и фино прикрити обиди на „огнената реч“, бяха главната причина за спорадичните изблици на насилие. Лидерите на родове, работещи в групи с представител от всяка кръвна линия и упълномощени, ако е необходимо, да чупят глави, обикновено успяваха да потушават всяка бъркотия.
Мистър Сноу се безпокоеше, че и този път може да възникне някоя бъркотия. Когато племената се разположиха на лагер, стана ясно, че М’Колите са хванали най-много ренегати. И за да стане положението още по-лошо, бяха хванали повече, отколкото Д’Троит изобщо бяха хващали някога. Тяхната най-голяма плячка — според Д’Вайн, един стар враг на М’Кол — беше едва седем. Д’Троит очевидно бяха недоволни от късмета на съперниците си и многобройните групи перчещи се мечки М’Кол не спомогнаха положението да се подобри.
Осемнадесетгодишният Стив смяташе, че вече е имал достатъчно трудности за до края на дните си, и стоеше настрана. Това събиране на представителни групи от всяко племе беше невероятна гледка и той разбираше, че вероятно е първият трекер, който не само е негов свидетел, но и участник в него. Ренегатите от последните години вероятно бяха видели нещо от това, което той виждаше сега, но те не се бяха върнали да разкажат за него. Той пръв щеше да го направи. Това беше една уникална възможност да наблюдава Плейнфолк и той беше решил да се възползва от нея максимално.
Накичен с шлем с пера и плочи по тялото — красиво украсени от Найт-Фивър, — Стив обикаляше и запомняше всичко, което виждаше и чуваше. Карлстром беше казал, че мютите нямали чувство за национална принадлежност и никаква съгласувана управленска структура. Но все пак те бяха тук, заедно, и не враждуваха. Начинът, по който беше организиран лагерът, съществуването на мироподдържащи групи и фактът, че подобни събирания се бяха провеждали през последните сто години, беше доказателство, че сътрудничество между различни племена и кръвни линии е възможно. Но въпреки това годишно празненство тъжният факт беше, че нямаше никакво смесване или търговия между племената, никакво обединяване на ресурси. Щом се върнеха на териториите си, всичко се разпадаше.
Трудно беше да се разбере защо е така, но това, изглежда, потвърждаваше утвърдената във видеопрограмите „Вдъхновение“ теза, че само силно, вдъхновено ръководство може да създаде организирано и дисциплинирано общество, в което хората да живеят и работят в хармония. Мютите можеха да постигнат такова чувство на общност на ниво племе, но не можеха, или нямаше да могат да отидат по-далеч. Идеята за живеене в мир със съседите си им изглеждаше така абсурдна, както техните идеи за живот и смърт бяха изглеждали най-напред на Стив. Причината, която лежеше зад тяхното сегашно отношение, сигурно бе дълбоко вкоренена в психиката им от Войната на Хилядата слънца или беше болезнената последица от нея — периодът, наричан от Мистър Сноу Великия леден мрак, когато, изглежда, на повърхността на земята не бе останало никакво живо същество.
Незнанието беше ефикасно средство. Наръчникът на Федерацията съдържаше само няколко сухи параграфа за първите двеста години от нейното съществуване. Имаше, разбира се, екрани, пълни с патриотични глупости за легендарната мъдрост и предвидливост на Бащата-основател Джордж Уошингтън Джеферсън 1-ви и жертвената храброст на минитмените и форейджърите. Но нямаше сигурни данни, никакво обяснение за Холокоста, освен че цялата вина се приписваше на мютите; нямаше никакви подробности откъде точно е дошло Първото семейство или как е дошло на власт, нито някакъв намек, че — както твърдеше Мистър Сноу — мютите и трекерите имат общ произход.