Сборник "Войните на Амтрак"

— Може и да не е голямо удоволствие, но те предлагат подобри условия от Федерацията.

Стив се намръщи.

— Нали точно това казах.

Мистър Сноу го потупа по ръката.

— Искаш ли да ти кажа нещо? Ти си твърде чувствителен за трекер. — Видя, че очите на Стив се върнаха към приближаващите се кораби. — Сега гледай. Не се надувай и ако някой от тях те навика, не се пали, а се дръж раболепно. Избягвай да ги гледаш в очите и се покланяй дълбоко. На тях това им харесва. Правят го непрекъснато.

— Нещо друго?

— Не, това е всичко.

Колелата на корабите започнаха да се движат по-бавно, после се завъртяха в обратна посока, разбивайки водата под кърмата на бяла пяна. Водещият кораб даде заден ход и се завъртя. Изпод носа нагоре се надигна вода и се видяха още колела — вероятно за подпомагане на извършването точно на такава маневра. Корабът пусна котва в дълбоката вода и спусна трапа; другите два продължиха внушителното си движение напред.

Сега, когато бяха по-близо, Стив можеше да оцени внушителните им размери. Ешелоните на Федерацията бяха по-дълги, по-източени и технически по-съвършени, но пред тези огромни плаващи крепости те изведнъж му заприличаха на недоносчета. Чу се пронизително стържене на обковано с желязо дърво в чакъл, двата кораба изкараха плоските си челни секции на полегатия бряг и спряха. Шепот на очакване поздрави появата на първите майстори на желязо — ниски, набити, тъмнокожи, с широка бяла лента на лицата от челото до брадичката. Като се разделиха по двама, майсторите на желязо нагласиха от двете страни на носа на кораба дървени пешеходни пътеки във формата на решетка — една за качване и една за слизане на брега. Групи мюти нагазиха в плитчините, хванаха краищата, пренесоха ги на брега и ги нагласиха здраво върху камъните. След това се наредиха в две плътни редици, които започваха от края на водата до носа на корабите и се срещаха на карето зад стълба за размяна.

Сега там стоеше Мистър Сноу с двама старейшини М’Кол и вождовете на други племена. Стив, който си беше проправил път с лакти до предната редица зрители, си помисли, че старият летописец рядко изглежда толкова внушителен. И сигурно още по-рядко така спретнат — дрехите му бяха прясно боядисани и украсени с допълнително зашити пера и камъни, блестящата му бяла коса бе сплетена и украсена с панделки.

По пешеходните пътеки пъплеха „бели ленти“ — носеха дълги трупи и дървени блокове, сгъваеми паравани и топове плат. Носеха свободни туники с геометрични рисунки над широки панталони, завършващи няколко пръста над глезените, и странни отворени обувки, направени от подметка и каиши — Стив никога не беше виждал такива. Но най-забележителни бяха лицата им. Всички майстори на желязото носеха плътно прилепващи към лицата маски, излети във формата на свирепи озъбени лица. Докато бързаха покрай него, Стив забеляза няколко вариации в основната форма, всичките еднакво ужасяващи. Всички носеха на челото широка лента от бял плат, завързан на тила, с голямо червено колело отпред — оградено от две странни думи-знаци.