Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив реши да изследва първо центъра му. Изпълзя към средата, където тъмнината беше почти пълна и теренът по-висок — там можеше да се скрие, докато всичко между него и брега стоеше срещу огряната от луната повърхност на езерото. Учебникът по тактика на тайно промъкване му помогна да замаскира присъствието си, но нищо друго от него не му беше от полза. Тук нямаше опънати жици за препъване, нямаше ями с подострени колове на дъното, на които да се надене; нямаше нито един от ужасите, които прошарените пионери като Логан Лошата новина описваха с кървави подробности на всеки випуск новобранци.
Тръгна напред. Босите му крака не вдигаха никакъв шум по гладката твърда скала, която бе предпочел пред по-мекия и по-несигурен слой от борови иглички и сухи клонки. На другия край на острова видя очертанията на лодката.
Лежеше на широка плоска скала над водата — естествена пързалка, по която беше изтеглена. Изпълзя до нея и видя нещо, което не бе забелязал досега: защитен ръкав, провесен през страната на лодката до носа. Ръкав с безжизнена ръка, завършваща с полузатворена длан с вдървени изкривени пръсти; ръка, принадлежаща на човек, който лежеше на дъното на лодката по очи. Мечките, които бяха стреляли слепешката във виещия се пушек, не бяха прахосали ценните си метални стрели.
На няколко метра по-навътре в островчето видя въздушна пушка и раница. Начинът, по който лежаха, му подсказа, че са били захвърлени от някой, който в бързината не е имал намерение да ги използва отново. Двамата останали живи не можеха да са много далеч — може би дори го виждаха…
Стив се върна и пресече острова, за да се приближи до полегатия скалист бряг от другата страна. Отново избираше места с гола скала. Сега, когато беше почти гол, мютската му окраска бе идеална защита и може би точно това спаси живота му, когато троен залп, изстрелян от малко разстояние, изсвистя във въздуха.
Стив почувства обгарящ полъх отляво, хвърли се надясно и изпълзя зад едно дърво. Стиснал зъби от болка, той затаи дъх; ослушваше се за всеки звук, който можеше да издаде позицията на нападателя. Нищо не се движеше; той чуваше единствено оглушителното туптене на собственото си сърце. Пресегна се с дясната си ръка и направи бърза оценка на раната. През пръстите му прокапа кръв, но беше извадил късмет. Един куршум беше одрал кожата му и беше рикоширал от четвъртото ребро; вторият беше направил диагонална резка върху долната страна на вдигнатата му ръка, третият го беше улучил от външната страна на лявата ръка, точно над лакътя. Той сгъна ръка за проба. Адски болеше, но можеше да я движи.
От ъгъла и посоката на изстрелите Стив можа да определи приблизително къде е стрелецът и че е стрелял от легнало положение. Седеше, без да мърда, и анализираше ситуацията. Нападателят предполагаше, че е мъртъв, но дори сега, половин час по-късно, нямаше никакво движение. Интересно. Очевидно той беше изгубил елемента на изненада, но все още имаше едно предимство — подвижност. Сега вече беше убеден, че и двамата му противници са лошо ранени. Никой от тях не помръдваше, но те все още бяха опасни. Стив не бързаше да бъде убит. Щеше да изчака до появата на първата светлина.
Разучи разположението на клоните. Щастието отново беше на негова страна. Един закърнял клон му предлагаше опора, от която можеше да достигне най-ниските клони. Той окачи пушката на гърба си, покатери се на дънера и продължи нагоре. Никога не се беше качвал на дърво, но се закатери със същата увереност, с която някога се беше изкачил на кулата, предназначена да изпита нервите на планеристите от подземния щурмови курс на Академията. Намери едно разклонение, на което можеше да лежи без опасност да падне, закачи пушката на един счупен по-малък клон, настани се колкото можа по-удобно и задряма на пресекулки.
Когато се събуди, още не се беше зазорило, но беше достатъчно светло. Стив се огледа. Светът беше обвит в бяло. Дебела зловеща завивка от мъгла покриваше повърхността на езерото, издигаше се от земята под него и се въртеше около дънерите на дърветата като дух, излязъл от праисторическо море. Стив се вгледа през листата надолу. Видя забуления от мъгла нос на изтеглената на брега лодка. Плячката му още беше на острова. Фактът, че двамата, които вече знаеха, че е тук, бяха изпуснали идеалния момент да избягат, беше доказателство, че първоначалното му предчувствие е правилно. Бяха все още тук, защото нямаха сили да избутат лодката във водата.