Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Дълбоко в себе си Стив знаеше, че няма да се успокои, докато не разкрие и последната тайна. Рано или късно той трябваше да се върне, за да намери отговор в електронните недра на КЪЛЪМБЪС. Желанието да знае се беше превърнало в мания, по-силна дори от желанието му за Клиъруотър, но той не можеше да разбере защо трябва да е така. Той не беше избрал съзнателно този път. Отново, както толкова пъти в миналото, Стив имаше впечатлението, че не той е трябвало да направи избора, че въпреки цялата си интелигентност и хитрост той не е нищо повече от пионка в една игра, която дори не беше започнал да разбира.
Макар и отдаден на моментите на самоанализа, Стив не си позволяваше да размишлява прекалено дълго върху тези въпроси. Тази последна вълна на неувереност беше отнесена бързо от голямата вълна на възбуда, предизвикана от перспективата да види корабите с колела.
Те се появиха на хоризонта едновременно с изгряващото слънце — съвпадение, чието значение Стив можа да оцени много по-късно. Три точки, които бавно прераснаха в тъмни тумбести петна. Приближиха и очертанията им станаха по-ясни. От два високи тънки комина, разположени от всяка страна на квадратните надпалубни надстройки, се виеше пушек. Освен надувната лодка — специален апарат, използван само от АМЕКСИКО — Стив никога не беше виждал лодки или кораби. Видеоархивите по каналите за обществен достъп не съдържаха данни за такива неща. Първото семейство очевидно беше решило, че за обикновените трекери водните превозни средства спадат към категорията на странична, несъществена информация — заедно с майсторите на желязо, мютската магия и още… само КЪЛЪМБЪС знаеше какво още друго.
Около две трети от мютите напуснаха линиите — името, дадено на осмоъгълната лагерна площ — отидоха до брега и закрачиха възбудено, докато корабите с колела продължаваха бавно да се придвижват към тях в стреловидна формация. Облак бял пушек се издигаше на талази над водещия кораб, после над водата се понесе мощно боботене на изпусната пара. Мютите отговориха с радостен вик, последван от френтично биене на барабани.
Когато корабите дойдоха по-близко, Стив видя, че ги тласкат големи колела с лопатки, задвижвани от огромни бутала, които излизаха от поставени под ъгъл корпуси от двете страни на палубата. Надстройките се състояха от три богато украсени, разположени една над друга палуби с допълнителни помещения на носа и на кърмата, които вероятно служеха като командни центрове. Цялата масивна грамада се издигаше върху широк, плитко газещ корпус с ниски бордове и тъпоноса предна палуба.
Общият цвят на корабите беше черен, освежен от тъмно оцветено дърво и червен, златен или сребърен перваз. Вимпели със странни знаци се вееха на пилони по горните палуби. Стив видя хора от екипажа да се движат по палубите. Зачуди се на кой от трите кораба е Клиъруотър. В този момент тя може би оглеждаше брега, насочила взор точно към него, без да подозира, че той е тук.
— Развълнуван ли си?
Стив се обърна и видя Мистър Сноу — стоеше до него с двама старейшини от племето М’Кол — Бостън-Брюн и Осъм-Уелс.
— А ти?
Мистър Сноу изглеждаше развеселен.
— За двадесет и осми път правя това пътуване и все още ме побиват тръпки.
— Мога да го разбера. Искам да кажа, ние имаме някои доста внушителни неща във Федерацията, но… — Стив посочи корабите с колела — това е невероятно!
Сякаш за потвърждение корабите отговориха, като изпратиха към небето вълна подир вълна многоцветни ракети. Стив гледаше с отворена уста как експлодират, изхвърляйки водопади от звезди, които се пръскаха и изпълваха небето с блестящи потоци светлина с цвят на дъга.
От гърлата на пет хиляди мюти излезе едно боботещо „Хейй-яааааа“.
— Никога не пропускат да ни впечатлят — сухо каза Мистър Сноу.
— Ние също имаме ракети — каза Стив. — Но те правят друг вид впечатление.
— Значи…
Стив остави забележката му без внимание.
— Кажи ми… знаците на тези вимпели… означават ли нещо?
— Формите… като тази шарка на цвете например… са отличителни знаци на къщите, които притежават корабите. Майсторите на желязо са войнствени хора като нас, но вместо племена имат родове. Имат дори първо семейство.