Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Студеното зловещо усещане, което се беше свило в стомаха му, когато беше изправен пред Дийп-Сикс, отново оживя. Беше гледал как Блу-Тъндър изпраща на онзи свят тежко ранените мютски воини. Сега той трябваше да направи същото с хора от своята собствена раса. Но за неговите жертви и за самия него това нямаше да е нищо повече от хладнокръвен акт на убийство. Как би могло да бъде другояче? Трекерите разбираха само функционалния, ограничен свят. Идеята за някакъв живот след смъртта не се побираше в главите им. Животът ти е даден от Първото семейство. Единствената причина да си жив е да помогнеш да се осигури бъдещето на Федерацията. От значение беше единствено ефективното постигане на целите на Федерацията. Смъртта беше просто спиране на всички телесни и мозъчни функции, край на работния цикъл; моментът, когато човекът горе натиска спусъка. Хората с чувала идват да те отнесат, и това е всичко. Край.
Стив изчака, докато мъглата се разсее, след това слезе на един от по-ниските клони, откъдето можеше да вижда човека с пушката. Лежеше паднал до скалата, стрела от арбалет стърчеше от лявото му бедро точно под чатала. Панталоните му и земята между краката му бяха подгизнали от кръв. С дясната си ръка придържаше турникет, направен от колана му и дръжката на бойния му нож, но от време на време от разкъсаната главна артерия бликваше кръв. Лявата му ръка беше на спусъка на пушката, но за да стреля с някаква точност, той трябваше да се подпре на десния си крак или на лакътя, без да гледа през мерника — ограничаващ фактор, който вероятно беше спасил живота на Стив през нощта.
Стив се прицели в гърдите му и стреля. Ударът блъсна мъжа в скалата, ръцете му се разпериха. Пушката излетя от ръката му, после отпуснатото тяло се свлече по скалата.
Стив скочи предпазливо на земята и огледа терена. Видя бременната вдясно — лежеше, подпряна на едно дърво с гръб към него; ръцете й бяха отпуснати, с дланите нагоре. Той заобиколи и погледна от другата страна. Същата история — никакво движение. Стив се огледа внимателно още веднъж, после се премести по-близко, пушката му бе готова за стрелба. Добре, това бе положението. Той излезе пред нея, насочил цевите в гърдите й. Тя го погледна, бледите й очи светеха на изтощеното й лице. Беше прав. Наистина я познаваше. Беше Дон Мари Лундквист.
— Кристофър Кълъмбъс! Дон?… Какво правиш тук?
Тя го погледна, сигурна, че също го познава, но не можеше да приеме вида му.
— Брикман? Не мога да повярвам. Стив Брикман? — Думите излязоха от устата й с дрезгав, шепнещ смях.
— Да. — Стив остави пушката си и коленичи. Дясната страна на скъсаната й куртка със защитен цвят беше изцапана с прясна кръв. Той повдигна внимателно дясната й ръка и видя раната. Десетинчовите крила на стрелата едва се виждаха.
— Сигурно много боли…
Тя се нацупи в мрачна усмивка.
— Е, няма да танцувам валс.
— Можеш ли изобщо да се движиш?
— Само от врата нагоре. Вчера можах да допълзя дотук с помощта на Том, но… — тя се задъха — но не мисля, че беше добре за мен. Стрелата сигурно… е заседнала в гръбначния ми стълб.
Стив сложи ръка на подутия й корем.
— Това е лудост. Как са те изпратили в това положение?
— Спокойно, Стив. Няма да ставам майка-настойница. Това е УКВ-радиостанция. Пенопласт с… воден баласт… с цвят на тялото. Трябва да си съвсем близко, за да откриеш шевовете.
— Аз определено се излъгах. Но какво щеше да стане, ако…
— Диваците никога не се отнасят грубо с бременни жени — независимо откъде идват. Не го ли знаеш?
— Знам, че според тях нероденото дете е нещо свещено. За твое нещастие те, изглежда, са го забравили.
— Не можеха да видят по кого стрелят.
— И все пак поразиха всички ви.
— Не ми напомняй…
Стив се поколеба, несигурен как да формулира въпроса, който трябваше да зададе.
— Ти, хм… изпрати ли сигнал за помощ?
— Още не. Има един скрит цип, но не мога да го достигна със зъби.
— Означава ли това, че…
— Да. Ти трябва да им кажеш какво се случи.
— Не знам позивните кодове, които използваш.