Кралица на въздух и мрак [bg]

Пламъкът в средата на кръга стана черен. Кит се отпусна на пети, в устата му имаше вкус на кръв.

Беше твърде късно. Магията беше направена.

Тъмните пламъци се издигнаха към небето. Тай отстъпи назад, взирайки се в тях, докато те бушуваха нависоко. Кит, който и преди беше виждал черна магия, се изправи с усилие на крака. Всичко би могло да се обърка, помисли си мрачно. Ако трябваше да бягат, щеше да нокаутира Тай с един камък и да го извлече от тук.

Повърхността на водата се набразди. Двете момчета се обърнаха, за да погледнат, и Кит осъзна, че блещукащите мъртви бяха изчезнали. Останала бе една-единствена прозрачна фигура, със стелеща се сребърна коса, която се издигаше от водата. Очертанията на лицето й, очите й станаха по-ясни; виждаха се дългата й коса, медальонът около гърлото й, разстилащата се бяла рокля, която не приличаше на дреха, която Ливи би избрала.

— Ливи — прошепна Кит.

Тай се втурна към езерото. Препъна се и падна на колене досами водата, докато призракът на Ливи се приближаваше към тях, разпръсквайки ярки искри.

Стигна до брега. Босите й крака оставяха диря в искрящата вода. Сведе поглед към Тай; тялото й беше прозрачно като облак, върху лицето й беше изписана бездънна тъга.

— Защо ме обезпокои? — каза с глас, печален като зимен вятър.

— Ливи. — Тай протегна ръка, сякаш би могъл да я докосне. Пръстите му минаха през полите на роклята й.

— Не е тя наистина. — Кит изтри кръвта от лицето си. — Тя е призрак.

Облекчение се бореше с нещастие в гърдите му: не беше нежива, но несъмнено да повикаш призрак против волята му също не беше добра идея.

— Защо не си тук? — Гласът на Тай се извиси. — Направих всичко както трябва. Направих всичко както трябва.

— Катализаторът, който използва, беше нечист. Не беше достатъчно мощен, за да ме съживи наистина — отвърна Ливи. — Възможно е да има и други последици. Тай…

— Но можеш да останеш с мен, нали? Можеш да останеш с мен и такава? — прекъсна я Тай.

Очертанията на Ливи се размазаха, когато тя се люшна към брат си.

— Това ли искаш?

— Да. Ето защо направих всичко това. Искам да бъдеш с мен по какъвто и да е начин. Беше с мен още преди да се родя, Ливи. Без теб просто… Не съществува нищо, ако теб те няма.

Не съществува нищо, ако ти не си там. Съжаление и отчаяние пронизаха Кит. Не можеше да мрази Тай за думите му. Ала никога нямаше да означава нещо за Тай и никога не беше означавал: това поне беше ясно.

— Обичах те, Тай, обичах те, дори когато бях мъртва — каза призракът на Ливи. — Ала ти преобърна Вселената и ние всички ще платим за това. Ти раздра материята на живота и смъртта. Не знаеш какво стори. — Сълзи се стичаха по лицето на Ливи и капеха във водата: искрящи капки като огнени искри. — Не може да вземаш назаем от смъртта. Трябва да й платиш.