![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
А после беше чула гласовете. Марк и Кийрън, които я викаха. Надигна се от зелената могилка между дърветата, където бе седяла, изтупа се и забърза надолу по хълма, натам, откъдето бе дошло името й.
— Estoy aquí! — извика, като едва не се препъна, бързайки надолу. — Тук съм!
Те изскочиха от сенките, и двамата — с пребледнели лица. Марк пръв стигна до нея и я прегърна с всичка сила, повдигайки я от земята. След миг я пусна в прегръдките на Кийрън, докато се мъчеха да обяснят нещо за Магнус и капани и как се страхували, че е паднала в ров, пълен с ножове.
— Никога не бих направила нещо такова — възрази тя, докато Кийрън отмяташе нежно косата от лицето й. — Марк, Кийрън, мисля, че грешим.
Кийрън начаса я пусна.
— За какво?
Марк стоеше до него и раменете им се докосваха едва-едва. Нейните момчета, помисли си Кристина. Онези, които обичаше. Не би могла да избере между тях така, както не би могла да избере между нощта и деня. Нито пък искаше да го направи.
— За това, че е невъзможно — отвърна тя. — Трябваше да го кажа по-рано. Страхувах се. Не исках да бъда наранена. Не е ли то онова, от което всички се страхуваме? Че ще бъдем наранени? Държим сърцата си в затвор, ужасени, че ако ги пуснем на свобода в света, те ще бъдат наранени. Само че аз не искам да бъда в затвора. И мисля, че вие изпитвате същото, но ако не е така…
— Обичам и двама ви — каза Марк с мекия си, дрезгав глас — и не бих могъл да кажа, че обичам един от вас повече. Но се страхувам. Да ви изгубя, би ме убило, а така като че ли рискувам сърцето ми да бъде разбито не веднъж, а два пъти.
— Не всяка любов завършва с разбито сърце — каза Кристина.
— Аз знам какво искам — рече Кийрън. — Аз бях този, който пръв го каза. Обичам и желая и двама ви. Мнозина са щастливи по този начин в земите на елфите. Срещат се често подобни бракове…
— Да не би да ни правиш предложение за брак? — подхвърли Марк с усмивка и Кийрън пламна.
— Има обаче нещо — каза той. — Кралят на феите не може да има човешки консорт. И двамата го знаете.
— Точно сега това няма значение — заяви Кристина яростно. — Все още не си крал. А ако някога станеш, ще открием начин.
Марк наклони глава в елфически жест.
— Кристина е права. Сърцето ми е съгласно с думите й, Кийрън.
— Искам да бъда и с двама ви — каза Кристина. — Искам да мога да целувам и двама ви, да прегръщам и двама ви. Искам да мога да докосвам и двама ви, понякога едновременно, друг път — когато сме само двама. Искам да можете да се прегръщате и целувате, защото това ви прави щастливи, и искам да бъдете щастливи. Искам да бъдем заедно, и тримата.
— Мисля за вас през цялото време. Копнея за вас, когато не сте с мен. — Думите изригнаха от Кийрън като отприщена река. Дългите му пръсти докоснаха лицето на Марк, леки като ветрец, погалил тревата. След това се обърна към Кристина и я помилва по бузата с другата си ръка. Тя усети, че той трепери. Сложи ръка върху неговата, притискайки я до лицето си. — Никога през живота си не съм искал нещо по-отчаяно от това.
Марк също сложи ръка върху тази на Кийрън.
— Нито пък аз. Вярвам в това, в нас. Любовта пробужда любов, вярата пробужда вяра. — Усмихна се на Кристина. — През цялото това време те чакахме. Обичахме се и беше прекрасно, но с теб е още по-прекрасно.
— Тогава ме целунете — прошепна Кристина и Марк я притегли към себе си, целувайки я топло, а после пламенно. Ръцете на Кийрън бяха на гърба й, в косата й; тя облегна глава на него, докато той и Марк се целуваха над рамото й, телата им бяха обгърнали нейното, а ръцете им — сплетени.
Кийрън се усмихваше широко; те се целуваха и се смееха от щастие, и докосваха лицата си с дивящи се пръсти.
— Обичам ви — каза Кристина и на двамата и те й отговориха едновременно, и гласовете им се сляха, така че не бе сигурна кой го каза пръв и кой последен.
— Обичам ви.
— Обичам ви.
— Обичам ви.
Кит беше виждал езерото Лин върху безброй картини, във всяка нефилимска сграда, върху всяка стена и гоблен: Ангела, надигащ се от водите му с Реликвите на смъртните.
В истинския свят то бе съвсем различно. Трептеше като мазно петно под лунната светлина: повърхността му беше сребристочерна, ала осеяна с експлозии от цветно великолепие, ивици от виолетово-синьо и огненочервено, ледено зелено и лилаво като синина. За първи път, когато си представи ангела Разиел, огромен и безстрастнолик, да се надига от водата, Кит усети как го побива тръпка на страхопочитание и боязън.