Кралица на въздух и мрак [bg]

Кит въздъхна и посочи сияещото червено кълбо, с което Тай се беше сдобил на Пазара на сенките.

— Катализаторът се слага в средата на кръга.

Тай вече го вдигаше.

— Ела да седнеш до мен — каза.

Кит коленичи, докато Тай се залови да подреди предметите в церемониалния кръг, мълвейки тихичко нещо, докато го правеше. Посегна, разкопча верижката на медальона и го подаде на Кит. С дълбоко чувство на ужас Кит го постави близо до ръба на кръга.

Тай започна да напява по-силно.

— Abyssus abyssum invocat in voce cataractarum tuarum; omnia excelsa tua et fluctus tui super me transierunt. Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.36

Докато той напяваше, предметите в кръга започнаха да пламват като фойерверки, запалени една след друга. Горяха с чист, бял пламък, без да изгарят.

Откъм езерото повя силен вятър, носещ дъх на кирпич и гробищна пръст. До ушите на Кит достигнаха оживени гласове и той се обърна, озъртайки се наоколо — имаше ли някой наблизо? Да не ги бяха проследили? Не видя обаче никого. Брегът беше пуст.

— Чуваш ли това? — прошепна.

Тай просто поклати глава, без да спира напева си. Езерото заблещука, водата се раздвижи. Бледи фигури се надигнаха от тъмните води. Мнозина от тях бяха в бойно облекло, други — в по-старовремски доспехи. Косите им падаха около тях, прозрачни на лунната светлина. Протягаха ръце към него, към Тай, който не можеше да ги види. Устните им се движеха беззвучно.

Това не се случва наистина, помисли си Кит, вледенен до кости. Каквато и мъничка надежда да беше хранил, че магията няма да се получи, се изпари. Обърна се към Тай, който все още редеше напева си, изстрелвайки научените наизуст думи като откоси на автомат.

— Hic mortiu vivunt, hic mortiu vivunt…37

— Тай, спри. — Ръцете на Кит се стрелнаха напред, сграбчиха Тай за раменете. Знаеше, че не бива да го прави (Тай не обичаше да го стряскат), но ужасът кипеше в кръвта му като отрова. — Тай, не го прави.

Латинските думи секнаха насред изречението: Тай се взираше объркано в него, а сивите му очи се стрелкаха между ключицата на Кит и лицето му, и отново се навеждаха надолу.

— Какво искаш да кажеш? Не разбирам.

— Не го прави. Недей да я възкресяваш.

— Трябва да го направя. — Гласът на Тай звучеше обтегнато, като жица, опъната до краен предел. — Не мога да живея без Ливи.

— Да, можеш — прошепна Кит. — Можеш. Мислиш, че това ще направи семейството ти по-силно, но ако я съживиш, то ще го унищожи. Мислиш, че не би могъл да оцелееш без Ливи, но можеш. Ще се справим заедно. — Лицето на Кит беше студено; даде си сметка, че плаче. — Обичам те, Тай. Обичам те.