Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Баща й, развълнуван от новината, се беше появил неочаквано, докато тя беше в банята, и се наложи да му препречат пътя.
— Но тя ми е дъщеря! — възрази той.
— Да, но сега съм вече жена, татко, не съм момиченце! — извика отвътре Фей Йен със сладък глас. — Моля те, изчакай. Няма много да се бавя.
Помоли я за прошка, а после, нетърпелив да сподели новината, веднага започна да разказва. Явно Ли Шай Тун се бе свързал с него.
— Почти съм сигурен, че иска да ми съобщи, че са назначили в двора по-големия ти брат Сун. Подадох молба преди повече от година. Но на какъв ли пост, чудя се. Сигурно ще е нещо в домакинството на Танга, не мислиш ли? Или пък е някой пост в секретариата? — той се засмя нервно и припряно продължи. — Не. Не е това. Тангът не би ме безпокоил лично заради подобна банална новина. Ще да е някой пост в министерството. Нещо важно. Поне заместник-министър. Да. Почти съм сигурен. Но кажи ми, Фей Йен, ти какво мислиш?
Беше странно — все при нея идваше, когато получеше новина. Никога не ходеше при Сун или при Чан, или при по-малкия й брат, Вей. Може би защото тя толкова много му напомняше за мъртвата си майка, на която Йин Цу винаги се бе доверявал, докато беше жива.
— Ами ако няма нищо общо със Сун, татко? Ами ако е нещо друго?
— О, не, глупаво момиче. Разбира се, само ще е заради Сун. Усещам го отвътре — засмя се той. — А пък след това, естествено, бих могъл най-после да се погрижа и за твоя брак. Туан Ву пита за тебе. От него ще излезе добър съпруг, Фей Йен. Той има добро потекло. Чичо му е третият син на покойния Туан Чун-Хо, а семейство Туан е богато.
Фей Йен сведе поглед, за да скрие усмивката си. Туан Ву беше глупак, комарджия и женкар — тези три определения човек можеше да изброи в какъвто си иска ред. Но тя не се притесняваше от Туан Ву. Баща й нека си приказва — тя знаеше защо Ли Шай Тун идва да ги посети. Ли Юан беше говорил с баща си. Беше направил онова, което тя смяташе за невъзможно.
— Знам какво си мислиш, Фей Йен, но на една жена й е необходим добър съпруг. Младостта ти се излива от тебе като пясък от чаша. Скоро пясъкът ще свърши. И тогава?
Тя се разсмя.
— Скъпи татко, ама че нелеп образ! Пясъкът щял да свърши! — тя отново се разсмя, а след миг я последва и той.
— Както и да е… — започна той отново. — Решил съм го. Трябва сериозно да поговорим за това.
— Разбира се — съгласието й така го изненада, че той млъкна за миг.
— Добре. Значи, чакам те след три часа в покоите си. Тангът помоли всички да присъстваме. Може да се удаде възможност да обсъдим повторния ти брак.
Когато той излезе, тя бутна встрани прислужничките си, прекоси стаята тичешком, застана пред голямото огледало с драконите и започна внимателно да се разглежда. ДА — помисли си тя. — ТИ СИ СЪПРУГА НА ТАНГ, ФЕЙ ЙЕН. ВИНАГИ СИ БИЛА СЪПРУГА НА ТАНГ — ОЩЕ ОТКАКТО СИ СЕ РОДИЛА. Тя се засмя и отметна глава — възхищаваше се на твърдите си пълни гърди, на гладките си бедра и корем, на тъмната красота на очите си. ДА, И ТИ ЩЕ ИМАШ ДОБЪР СЪПРУГ. НО НЕ НЯКАКЪВ СИ ГЛУПАК ИЛИ НЯКОЙ ОКАЯНИК ОТ НИЗШИТЕ ФАМИЛИИ. МОЯТ МЪЖ ЩЕ БЪДЕ ТАНГ. МОЯТ СИН ЩЕ БЪДЕ ТАНГ.
Тя потръпна, обърна гръб на образа си и се остави прислужничките отново да я отведат зад паравана.
НО СВЪРШВАЙТЕ ПО-БЪРЗО — помисли си тя. — МНОГО БЪРЗО!
Кар изплува от мрака — слънчевото петно се разля докрай; щом се приближи, забави скорост. Корабът му не можеше да бъде проследен — на екраните изглеждаше просто като космически боклук.
Не бяха предупредени.
След двадесет ЛИ той се закотви и заплува навътре — тъмен изгърбен силует, губещ се на космическия фон. Тъкмо според плана той се приземи върху сляпото петно на огромния кораб; под ботушите му бяха извитите пластове прозрачен лед.
Постоя там известно време, наслаждавайки се на гледката. Луната над него беше огромна, пълна, Чун Куо бе далеч вдясно под него, а Слънцето между него и кораба, дори гледано през визьора на скафандъра му, бе величествено. Учуди се на обзелите го чувства — там, върху извития корпус на звездолета, взрян безстрашно в геената на сътворението, притиснат от бездната. Разсмя се беззвучно и се приведе — отначало движенията му бяха бавни, докато се изкачваше към въздушния шлюз, но щом хвана ритъма, станаха по-плавни.
Забави се при двойната релса, после се оттласна към полукръглата вдлъбнатина. Зад шестоъгълния капак имаше табло с цифров код. Бързо, почти без да мисли, набра комбинацията, след това се наведе назад — капакът се повдигна, шестте му сегмента бавно се сгънаха един върху друг.