Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Изчакаха в сянката в подножието на рампата — главният вход на къщата беше точно над тях. Прозорците не светеха, сякаш хората вътре спяха, но Чен, свит там, долу, вперил очи в огромната триетажна пагода, знаеше, че са будни и поливат събитията от тази вечер. Гледаше как смътните сенки на нападателния отряд се изкачват по въжетата високо горе и сдържаше гнева си — знаеше, че остава съвсем малко време.
Павел се бе сгърчил до него в мрака. Чен се обърна и му прошепна:
— Дръж се близо до мене, Павел. И не поемай рискове. Имаш си работа с убийци.
Павел също прошепна в ухото му:
— Знам.
Чакаха. После изведнъж тишината бе нарушена — нападателният отряд със силен трясък се метна през прозорците на втория етаж. Това беше сигналът да влизат. Чен скочи върху рампата и се затича към вратата с насочен пистолет. Павел, Одън и отрядът го следваха плътно. Беше само на около десет ЧИ от вратата, когато тя се отвори и ги обля светлина.
— Лягай! — кресна той, щом фигурата на вратата откри огън. Но само след миг човекът се строполи — ответен огън зад гърба на Чен бе разкъсал гърдите му.
Вътре се разнесоха крясъци, появиха се още двама души и автоматите им проехтяха. Чен видя как паднаха, скочи на крака и се затича към вратата.
Застана на входа и хвърли поглед към първата стая. Пистолетът следеше всяко движение на очите му. Както и си бе помислил, тези тримата бяха дежурният отряд. Близо до вратата имаше преобърната маса, а по пода бяха пръснати плочки за МАДЖОНГ. Той прескочи трупа и влезе.
Горе се чуха нови изстрели, след това избухна автоматичен огън. Чен се обърна и кимна на Одън — ветеранът влезе; Чен се зарадва, когато видя Павел — съвсем невредим — да го следва.
— Ще защитават стълбището — Чен посочи вратата в дъното на стаята. — Там, горе, има още един пост, а зад него е канцеларията на Де Вор.
— Така — Одън прескочи стаята и застана до вратата. Отрядът се строи от двете й страни. Бутна я. Не беше заключена.
Павел го погледна.
— Ами ти, Као Чен? Значи от тях си? Лейтенант?
Чен кимна и се обърна, за да види как Одън отваря вратата и прикляка. Големият автомат проблясваше в скута му.
Шумът беше оглушителен. Последва миг тишина, след това четирима от отряда се заизкачваха бързо по стълбите. Но едва бяха стигнали до средата, огънят отново започна — този път отгоре.
Чен се втурна напред, но Одън вече бе поел командването. Изкачваше стълбите сред повалените си хора, стрелбата на автомата му не секваше и покосяваше всеки, който се осмелеше да се покаже горе.
Чен го последва. Двама от хората на надзирателя бяха охранявали стълбището. Единият лежеше мъртъв отстрани. Другият се бе строполил върху бариерата — тежко ранен. Одън зареди отново автомата, дръпна главата му и погледна Чен.
— Кой е този? Важен ли е?
Чен сви рамене — този ХАН не му беше познат.
— Не… Просто някакъв страж.
Одън кимна, прилепи дуло о главата на човека и рязко дръпна спусъка.
— Хайде — той пусна тялото.
Тъкмо щеше да се обърне и вратата зад него рязко се отвори.
Чен откри огън и без да мисли, стреля бързо три пъти. Пистолетът риташе яростно.
Човекът го погледна изцъклено, сякаш изненадан, после падна на колене, вкопчен в разкъсания си гръден кош; пушката му падна встрани. Захлупи се по очи и застина неподвижно.
Одън изгледа Чен странно.
— Благодаря — каза той студено, почти грубо. След това се обърна и влезе през вратата. Автоматът в ръцете му тракаше оглушително.
Чен го последва в канцеларията на Де Вор.
Всичко беше в пълна бъркотия. Дъската за УЕЙ ЧИ бе счупена, камъчетата бяха пръснати по пода. Всички екрани бяха изпотрошени като след пиянска оргия. Намръщи се — нищо не разбираше. Не бе възможно Одън да е направил всичко това. Прекалено бе изпипано. Твърде всеобхватно. Имаше вид на систематично унищожение.
А къде беше Де Вор?
Един лежеше мъртъв под екраните. Още двама бяха коленичили в далечния ъгъл на стаята, захвърлили оръжия, прилепили чела о пода в знак на подчинение. Одън ги погледна небрежно, после махна на един от хората си да ги върже и да ги отведе. Павел беше влязъл. Когато пленниците минаваха покрай него, той се наведе и плю в лицата им.
— За надзирателя Сун — гласът му беше твърд, изпълнен с горчивина.
Чен се вгледа в него, след това се обърна към Одън:
— Тук има нещо нередно — той посочи екраните и счупената дъска.
Одън го погледна.
— Какво искаш да кажеш?
Чен се огледа несигурно.
— Не знам. Просто…
Одън се обърна нетърпеливо.
— Хайде, Као Чен. Стига глупости. Давай да привършваме.