Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Както и очакваше, нямаше стражи. Промъкна се вътре и затвори шлюза. Тази част дотук беше лесна. Беше го симулирал сто-двеста пъти. Беше така трениран, че го правеше, без да мисли. Но в един определен момент трябваше да действа на своя глава, да използва своята предпазливост и да реагира мигновено. Докато започнеше да действа наизуст, познавайки всеки инч от огромния кораб, сякаш той го беше построил.
Въздушната ключалка се изпълни и вътрешната врата се задейства. Той бързо влезе вътре, с насочено в готовност оръжие, но там нямаше никого. Някъде обаче проблясваше алармената светлина. Несанкционирано нахлуване при въздушен шлюз номер седем. Трябваше да се разследва. Охраната сигурно вече бе тръгнала. На следващото кръстовище щеше да има стражи.
Кар махна от колана си двете регистриращи топлинни стрели и натисна един бутон на скафандъра си. След секунди леденият му костюм повиши температурата — десет. Метна стреличките напред и побягна след тях по коридора.
Експлозии разпръснаха топлината отпред. Стреличките бяха открили мишените си. Щом приближи разкъсаните трупове, той ги прескочи и се затича по левия коридор; мина през две бързо затварящи се врати, спря и се закотви за тавана — късата предпазна верига бе прикрепена за тила на здравия му шлем.
Залюля се и ритна. Проверочният клапан помръдна, но не се отвори. Вторият му ритник го отблъсна, той сви крака, промъкна се през тясната дупка и откопча веригата.
Тук огромният му ръст беше недостатък. Завъртя се неловко, спусна клапана — знаеше, че има на разположение само няколко секунди.
Беше го изчислил прекрасно. Чу стражите, когато изтрополиха долу само миг по-късно — очевидно объркани. Добре. Вървеше добре.
Кар се усмихна — беше доволен от себе си.
Сега се движеше бързо — пълзеше по канала за проверка. После, на следващия кръстопът, се измъкна в коридора и скочи долу. Приземи се и веднага се обърна, приклекна и се вмъкна неловко във втори канал. Този път извеждаше зад бюрото на охраната. Моментът беше решителен. След минута-две щяха да се сетят какво е направил.
А може би вече се бяха сетили и чакаха.
Той потръпна и се намести върху клапана. Нагласи заряда. След това се придвижи към втория клапан. Експлозията щеше да пробие дупка в помещението, съседно на това на охраната — нещо като стая за почивка. Там в момента нямаше да има никого, но докато той слизаше надолу, това щеше да им отвлича вниманието.
За част от секундата повдигна леко клапана; зарядът избухна, но когато стражите, изненадани от експлозията, притичаха, той вече се спускаше надолу.
Приземи се върху врата на един от тях и застреля още двама, преди те да се усетят, че той е сред тях. Друг страж, обзет от паника, помогна на Кар, като обгори двама свои колеги.
Объркване. И това си беше оръжие, остро като нож.
Кар застреля паникьосания страж и търкулна димна шашка във външния коридор. След това се обърна и стреля по комуникационния панел на охраната. Екраните угаснаха.
Изчака един миг. Екраните проблеснаха за кратко — на тях се замяркаха сцени на хаос из коридорите и помещенията по целия кораб, след това отново замряха — аварийните системи също бяха изгърмели. Внедреният човек си беше свършил работата.
ДОБРЕ — помисли си Кар. — А СЕГА ДА СИ СВЪРШИМ РАБОТАТА.
Влезе в коридора — тичаше, прескачаше трупове, разбутваше обърканите, борещи се стражи. Те видяха единствено гигант, който тичаше като атлет по коридора, облечен в черен скафандър със странен блясък. Тежкият, черен, задушлив дим изобщо, не му пречеше.
Зави надясно, после — отново надясно, закрепи се към вътрешната стена на коридора и плъзна малка бомбичка към външния корпус.
Осколочният снаряд почти разкъса веригата му. Вълната го отхвърли към дупката. Външната обвивка на кораба се тресеше, но се държеше; започваше да се запечатва. Но бе изпуснала твърде много въздух. Налягането беше спаднало с половин атмосфера. Около затягащата се дупка тракаха отломки.
След половин минута той се откопча и се спусна по коридора — сега не срещаше никаква съпротива. Навсякъде в безсъзнание лежаха стражи. Много от тях вълната бе хвърлила и ударила в стените и вратите и те бяха мъртви или тежко ранени. Цареше пълен хаос.
Двигателят беше вътре, във вътрешната обвивка.
Това беше трудната част. Знаеше, че го очакват. Но му бяха останали още няколко номера, които да им покаже, преди да се махне оттук.
Отмина въздушния клапан към вътрешната обвивка и се придвижи към един от каналите. Трябваше да се е затворил в мига, в който външният корпус бе пробит, като запечата херметически вътрешната обвивка. Дебелите пластове лед бяха преплетени като огромни пръсти, дълги колкото цяла човешка ръка. Над тях един охраняван от лазер сензор регистрираше атмосферното налягане върху външната обвивка.