Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Аруула кимна.
— Аз ли ще дам сигнала?
Мат грабна един от зарядите, които беше приготвил, и го разлюля в ръката си.
— Добре, да започваме — каза решително той, взе кожен ремък и закрепи капсулата върху харпун. Тогава отново опъна арбалета.
Междувременно Аруула отиде до голямата камбана от другата страна и нареди на навъртащите се там мъже да я ударят.
Когато приглушеният звън се понесе надалеч в езерото и сред зрителите настъпи пълна тишина, Мат постави харпуна с взривния заряд в жлеба на арбалета. През мерника погледна към езерото. Сега можеше само да чака — и да се надява, че чудовището все още може да се подмами.
След половин час надеждата му — и тази на останалите — изчезна. Все още нищо не се помръдваше, водната повърхност оставаше неподвижна, с изключение на най-леките вълни, които с плискане се разстилаха на брега. Първият звън на камбаната направи нещо повече — съсипа нервите на чакащите наоколо.
— Няма никакъв смисъл — най-сетне Фрадак изрече с думи онова, което всички си мислеха. — Лемар е твърде хитър, за да се хване в този капан.
Мат кимна.
— Имаш право. Значи минаваме към план Б.
Заедно с Фрадак и Аруула отиде при трите лодки, които стояха готови до брега. Наред с Ослонг и Анака там чакаше и Мокас, за да ги заведе с помощта на картата си до предпочитаното от гущера място. Беше рисковано начинание, но другояче нямаше да могат да го подмамят да излезе от уединението си.
Използвайки попътния утринен бриз, отплаваха от залива с издути платна. Докато се плъзгаха по спокойното езеро, Фрадак и Анака бяха нежно прегърнати, сякаш се страхуваха, че може да е и за последен път, когато са толкова близо един до друг.
— Не се опитвай да се правиш на герой, когато срещнем Лемар — прошепна Анака, милвайки нежно спътника си по бузата. — Ако умреш, съвсем напразно си ме спасил от жертвената смърт.
Фрадак я погледна замислено за момент.
— Предпочитам да загина в борбата и да те видя щастлива в обятията на друг, отколкото да продължавам да се покорявам и занапред на терора на Лемар — обясни той.
Мат погледна към двамата влюбени, защото думите на великана се чуваха надалеч. В моменти като този Мат добиваше бегла представа колко травматизиращо трябва да е било за рибарите поколения наред да търпят властта на чудовището. Но способността на човека да страда беше ограничена, затова все някога смъртта преставаше да бъде страшна в сравнение с изтърпените страхове. В такъв момент всеки беше готов да надмогне себе си и да хвърли живота си в блюдото на везните — като онези мъже и жени, които го придружаваха в това му опасно пътуване.
Решимостта, която се четеше по лицата им, не идеше от някакво сляпо геройство, а от ясното разбиране, че има и по-лошо нещо от това да загубиш живота си в борбата срещу звяра, а именно да го посрещнеш завързан за сал.
След четвърт час вече кръстосваха мястото, където обичаше да се навърта опасното влечуго. По знак на Матю трите лодки увеличиха разстоянието помежду си, преди да свалят платната.
Сега Мат се надяваше, че ще се задейства и следващата точка от плана му. Лодките трябваше да привлекат вниманието на гущера, но ако той предприемеше неочаквано нападение, това можеше да вземе първите човешки животи. Затова разчиташе на менталните способности на Аруула. Тя трябваше да подслуша дълбините и да ги предупреди за приближаването на гадината. Само така можеха своевременно да се подготвят за нападението.
Екипажите на лодките преустановиха разговорите, а варварката активира сетивата си. След като събра силите си, опипа околността за чужди мисли.
Успя да долови само подсъзнателно чувство на неопределена омраза, която беше твърде далеч, за да може да се определи точното й място. Но чувстваше ясно, че излъчващото я съзнание има животинска природа, защото след кратко време контактът с него започна да й причинява болка. Чуждите емоции предизвикваха у нея силно отвращение, сякаш някой опипваше с нечисти пръсти съзнанието й.
Лишените от произшествия минути течаха бавно като сироп, докато трите лодки примамки се поклащаха тихо във водата. Фрадак вече нетърпеливо барабанеше с пръсти по талпата, когато Аруула започна неспокойно да се поклаща на мястото си натам-насам.