Дневната война

Беше празна, но това не бе изненадващо след урока на Асъм. Джардир подуши кръвта на дамаджите по килима.

Посочи към няколко капчици.

— Ичах.

Подуши отново и се обърна два метра встрани.

— Кезан.

Иневера кимна, взе няколко специални парчета плат и внимателно попи колкото можеше повече от кръвта им, за да я използва за заклинанията си. Ако дамаджите му се обърнеха срещу него за това унижение, той искаше да го знае. Неговите синове в племената джама и канджин още бяха в бидотата си на ний’дамати, но сам щеше да ги издигне до дамаджи, ако така племената биха останали обединени.

Качи се по стълбите до Черепния трон и отметна защитеното си наметало, когато седна. Изчака Иневера да се присъедини към него на подиума и плесна силно с ръце. Хасик веднага се показа на прага и се поклони доземи.

— Пусни Абан да влезе — каза Джардир.

Хасик вдигна вежди изненадано, но кимна и след миг се показа и Абан и се поклони, доколкото патерицата му позволяваше.

— Абан, друже! — Джардир направи знак на кхафита да се приближи. Иневера се поразмърда в крайчеца на полезрението му и нямаше нужда да поглежда към аурата ѝ, за да разбере какво чувства тя. Беше виждал аурата и на Абан и знаеше, че и той не питае никаква обич към Първата му съпруга.

Няма значение, помисли си. Ще се научат да се търпят.

Абан спря в основата на подиума, но Джардир отново му даде знак.

— Може да изкачиш три стъпала — и се усмихна, — по едно за всеки твой крак.

Абан се подсмихна и потупа крака си с патерицата.

— Съпругите ми щяха да ви кажат, че при това условие мога да изкача и четвърто стъпало.

За изненада на Джардир Иневера се засмя и Джардир кимна.

— Помня те още в бидо и мисля, че съпругите ти просто те ласкаят, но ми харесва как се смее моята дамаджа. Може да изкачиш и четвърто стъпало.

Абан бързо го стори, без да се чуди на късмета си.

— Посъветвахме се относно плана ти и според нас е добър — каза Джардир. — Ще нападнем Пристан по първи сняг. Започни приготовленията, но не казвай нищо на никого.

Абан се поклони.

— Колкото повече пазим тайната, толкова по-малко възможности ще имат лактънците за бягство. Ако зависеше от мен, дори генералите ти нямаше да знаят, докато не настане моментът на нападението.

— Съветът е добър — съгласи се Иневера.

Джардир отново кимна.

— Но не затова идваш при мен днес, Абан, не съм те повикал. Какво те води от центъра на паяжината ти?

— Хората ми направиха… деликатно откритие — рече Абан. За миг премести поглед към Иневера.

Джардир въздъхна. Никой на никого ли не вярваше в този двор?

— Говори.

Абан се поклони отново и бръкна в джоба на фино изтъкания си кафяв елек върху шарената риза. Извади ръката си — държеше късче сребрист метал.