Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Събрал съм на едно място библиографията на тези седем глави, посветени на възникването на производството на храни, защото повечето източници са използвани не само в една от тях.

На първо място бих посочил тези пет: Kent Flannery, „The origins of agriculture“, Annual Reviews of Anthropology 2:271-310 (1973); Jack Harlan, Crops and Man, 2nd ed. (Madison, Wis.: American Society of Agronomy, 1992); Richard MacNeich, The Origins of Agriculture and Settled Life (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1992); David Rindos, The Origins of Agriculture: An Evolutionary Perspective (San Diego: Academic Press, 1984) и Bruce Smith, The emergence of Agriculture (New York: Scientific American Library, 1995). От по-старите изследвания бих посочил две: Peter Ucko and G. W. Dimbley, eds., The Domestication and Exploitation of Plants and Animals (Chicago: Aldine, 1969) и Charles Reed, ed., Origins of Agriculture (The Hague: Mouton, 1977). Едно по-ранно (и вече класическо) сравнително изследване на производството на храни в Стария и Новия свят е: Carl Sauer, Agricultural Origins and Dispersals (New York: American Geographical Society, 1952). Въпросът за доместикацията на растения и животни е обстойно разгледан в: Erich Isaak, Geography of Domestication (Englewood Cliffs, N. J.: Prentice-Hall, 1970).

Срез изследванията, посветени на растителната доместикация, се откроява това на Даниел Зоари и Мария Хопф [D. Zohary and M. Hopf, Domestication of Plants in the Old World, 2nd ed. (Oxford: Oxford Univ. Press, 1993)]. То предлага и най-детайлното описание на доместикацията във всички части на света. Особено обстойни са археологическите и генетични данни за доместикацията на по-важните растения в Западна Евразия, както и за последвалото им разпространение.

От колективните изследвания на доместикацията на растения бих посочил: C. Wesley Cowan and Patty Jo Watson, eds., The origins of Agriculture (Washington: Smithsonian Inst. Press, 1992); David Harris and Gordon Hillman, eds., Foraging and Farming: The Evolution of Plant Exploitation (London: Unwin Hyman, 1989) и C. Barigozzi, ed., The Origins and Domestication of Cultivated Plants (Amsterdam: Elsevier, 1986). Чарлз Хайзър е автор на две интересни популярни изследвания на същата тема: [Charles Heiser, Jr.] Seed to Civilization The Story of the Food, 3rd ed., (Cambridge: Harvard Univ. Press, 1990) и Of Plants and People (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1985). Стандартният справочник за основните земеделски култури в света е: J. Smart and N. W. Simmonds, eds., Evolution of Crop Plants, 2nd ed. (London: Longman, 1993). Бих препоръчал и тези три великолепни статии за промените, които автоматически настъпват в дивите растения, подложени на култивация: Mark Blunder and Roger Byrne, „The ecological genetics of domestication and the origins of agriculture“, Current Anthropology 32:23-54 (1991); Charles Heiser, Jr., „Aspects of unconscious selection and the evolution of domesticated plants“, Euphytica 37:77-81 (1988) и Daniel Zohary, „Modes of evolution in plants under domestication“, in: W. F. Grant, ed., Plant Biosystematics (Montreaclass="underline" Academic Press, 1984). Препоръчвам и една друга статия на Марк Блумлер [M. Blumler, „Independent interventionism and recent genetic evidence on plant domestication“, Economic Botany 46:98-111 (1992)], в която се съпоставят данните за многобройни случаи на самостоятелна доместикация на един и същ див вид с тези, които подсказват, че дадено растение се е разпространило от едно-единствено място.