Шогун

— А защо не последвате съвета на Нага-сан? Вече сте изстискали знанията му. Защо да рискувате да се разпространят? Той е чумава зараза. Много е опасен, Ябу-сама. Нага-сан е прав — и селяните могат да се бият по този начин. И то с лекота. Отървете се от него още сега.

— Ако Ишидо-сама желае да получи главата му, трябва само да я поиска.

— Аз я искам! Още сега. — Той отново стана рязък. — Говоря от негово име.

— Ще обмисля искането ви, Джодзен-сан.

— И също така от негово име настоявам веднага да отнемете всички пушки на тази войска.

Ябу се намръщи и прехвърли вниманието си върху ротите. Те се приближаваха към хълма в прави, дисциплинирани редици, които изглеждаха донякъде смешни, защото такъв ред не беше нещо обичайно. Заковаха на петдесет стъпки разстояние. Оми и Нага се приближиха сами и отдадоха чест.

— За първо упражнение не беше лошо — каза Ябу.

— Благодаря, господарю — отвърна Оми. Той леко накуцваше, а лицето му беше изцапано, цялото в синини и барутни петна.

— По време на една истинска битка войниците ви нали носят мечове Ябу-сама? — заинтересува се Джодзен. — Самураят трябва да носи оръжието си — в края на краищата мунициите ще свършат.

— Мечовете само ще им пречат, като нападат и се оттеглят. Разбира се, ще ги носят както винаги, за да поддържат изненадата, но ще ги захвърлят още преди първата атака.

— В една истинска битка самураят винаги има нужда от меч. И въпреки всичко съм доволен, че никога няма да използувате тези специални части, нито… — Джодзен за малко да добави „нито тази мръсна подла тактика“, но навреме се овладя. — Или всички ще трябва да се откажем от мечовете си.

— Може и така да стане, Джодзен-сан, ако има война.

— Ще се откажете от своята сабя, Мура-сама? Или дори от подаръка на Торанага?

— Да, за да спечеля боя. Но само за това.

— Ако мускетът заяде или барутът се навлажни, може да ви се наложи да тичате много бързо, за да си спасите главата. — И Джодзен се засмя на собствената си шега. Но Ябу остана сериозен.

— Оми-сан! Покажете му — нареди той.

Оми веднага изкрещя команда, войниците измъкнаха къси щикове от ножниците, висящи почти незабелязани отзад на коланите им, и с едно движение ги наместиха върху дулата на мускетите.

— В атака!

И самураите незабавно се хвърлиха в атака с бойния си вик: „Касигиии!“

Гората от оголена стомана закова на няколко крачки от тях. Джодзен и самураите му се смееха нервно, смутени от неочакваната ярост на войниците.

— Много добре — похвали ги накрая той. Посегна се и докосна един щик. Беше остър като бръснач. — Може и да сте прав, Ябу-сама. Дано никога не се налага да ги използувате в бой.

— Оми-сан — провикна се Ябу. — Стройте ги! Джодзен-сан ще им направи преглед. След това обратно в лагера. Марико-сан, Анджин-сан — след мен.