Шогун

Следващият порив разтърси цялата къща.

— Марико-сан, ще се събори!

Тя нищо не каза. Вятърът я дереше с ноктите си и очите на двете жени сълзяха. Той погледна към селото. По въздуха се носеха отломъци, после вятърът се промъкна под една цепнатина в хартиената стена на някаква къща и за миг цялата стена изчезна — остана да стърчи само дървеният й скелет. Отсрещната стена също не издържа и цялата къща рухна.

Блакторн безпомощно се обърна назад — стената на собствената му стая литна във въздуха и изчезна, след нея и отсрещната. Още секунда, и всички стени вече висяха на парцали. Къщата стана като прозрачна. Подпорите на керемидения покрив обаче издържаха и той не помръдна. Из въздуха хвърчаха постели, фенери и рогозки, гонени от прислугата.

Бурята отнесе всички стени на селските къщи, а някои от къщите все едно, че изобщо не ги беше имало. Зле наранени хора нямаше. Призори всичко утихна и селяните започнаха отново да строят домовете си.

До пладне стените на къщата на Блакторн бяха готови и половината село също бе възстановено. Леките дъсчени стени не изискваха много труд — само върви и дървени щифтове за свързването им, които хората умело издялкваха. Керемидените и сламените покриви се възстановяваха по-трудно, но той видя как жителите на селото си помагаха — усмихнати, чевръсти, очевидно много опитни. Мура се щураше напред-назад по улиците, даваше съвети, наставления, вадеше душите на хората, надзираваше работата им. Качи се и горе при тях да види как вървят работите.

— Мура, вие направихте… — Блакторн си търсеше думите. — Направихте всичко, изглежда, лесно.

— Благодаря, Анджин-сан. Благодаря. Имахте късмет обаче, че не избухнаха пожари.

— Вие често пожари?

— Много се извинявам — „Често ли имате пожари?“

— Често ли имате пожари — послушно повтори Блакторн.

— Да. Но наредих селото да е подготвено. Подготвено — разбирате ли?

— Да.

— Като налетят тези бури…

Мура изведнъж замръзна, с поглед, вперен някъде зад гърба на Блакторн. После се поклони ниско.

Оми се приближаваше с пъргавата си, леко пружинираща походка и погледът му обгръщаше приятелски Блакторн, като че ли Мура не съществуваше.

— Добро утро, Анджин-сан.

— Добро утро, Оми-сан. Добре ли е вашата къща?

— Да, благодаря. — Той погледна Мура и строго занарежда: — Хората да излязат на риболов или на работа в полето. И жените също. Ябу-сама си иска данъците. Да не искате да ме посрамите пред него с мързела си?

— Не, Оми-сама! Моля да ме извините. Веднага ще се погрижа за това.

— Нямаше защо аз да ти казвам какво трябва да се прави. Следващия път няма да си хабя приказките!